/for English, scroll down/
Великолепният Кен Робинсън в зряла възраст започва своя TED разговор на тема креативност в образованието с думите, че има интерес към образованието. Всъщност казва той: „всеки има интерес към образованието“.
Хората не само се интересуват от темата за образованието, а имат и ясно изразено мнение. Често, много силно изразено мнение. Защото всички сме единодушни, че образованието е важно. И с това единодушието по темата се изчерпва. Попитайте 100 души за това какво трябва да се преподава, на кого и как и ще получите 100 различни отговора.
Образователната практика е като Мармайт. Ако не сте чували фразата преди, позволете ми да обясня. Мармайт се произвежда в Обединеното кралство от 1902 г. Това е хранителна, тъмнокафява, лепкава паста, направена от дрожден екстракт, който е страничен продукт от процеса на варене на бира. Има силна миризма и мощен солен вкус. Рекламният му слоган е: „Обичаш го или го мразиш.“
Мармайтът разделя хората и мненията. Няма средно положение. Или го обичаш, или го мразиш.
Онлайн обучението е като Мармайт. Хората са склонни да го обичат или да го мразят. Особено що се отнася до образованието на техните деца. Видяхме това през последната година, тъй като ограниченията, свързани с Covid-19 принудиха училищата и езиковите центрове да затворят и да преминат към дистанционна форма на обучение. Всеки път, когато се стигаше до това през последната година, родителите ни пишеха с ясно изразени мнения относно ползата и ефективността на онлайн обучението.
Онлайн обучението буквално разделя, тъй като не всички семейства и ученици имат достъп до необходимите устройства и интернет връзка. В Обединеното кралство и по света голяма част от дебатите за въздействието на Covid-19 върху образованието е свързана с цифровото разделение и как по-бедните семейства, общности и училища са по-силно засегнати от пандемията.
Местни власти, училища и благотворителни организации правят всичко възможно, за да преодолеят дигиталното разделение, като въвеждат програми за даряване или заемане на нови и втора ръка лаптопи и компютри на деца, които иначе не биха могли да си ги позволят. Тези проекти допринесоха и помогнаха да се предотврати изоставането на много ученици, които бяха ощетени и нямаха достъп до технологиите.
Ако сте работещ родител с малко дете, което учи онлайн, може да ви се наложи да споделяте лаптоп... и кухненската маса! Ако имате късмета да разполагате със собствени устройства, вие или някой друг най-вероятно ще трябва да присъства по време на уроците на вашето дете, за да му помогнете да се свърже и отново, когато връзката пропадне, да нагласите микрофона и т.н. Всичко това може да бъде стресиращо и притесняващо.
Онлайн обучението разделя мненията и защото включва ползването на екрани. Още преди пандемията много родители смятаха, че децата им прекарват твърде много време на закрито, пред телефоните и компютрите си. Времето, прекарвано пред екрани се е увеличило неимоверно заради Covid-19 и с ограничен достъп до външни пространства и спортни съоръжения, родителите се притесняват от въздействието върху физическото и психическото здраве на своите деца.
Всичко това са реални и основателни опасения, но е важно да отчетем, че има и много положителни страни на онлайн обучението.
Много тийнейджъри се радват да учат от комфорта (и безопасността) на собствените си домове и стаи. Те не искат да се връщат към рутина, която включва ранно събуждане, час или повече, изгубени в пътуване до и от училище, което може да се намира в другия край на града и време, прекарано в препълнена класна стая.
Онлайн обучението също така помага на деца (и родители) да развият своята техническа грамотност – ценно умение в XXI-ви век. Помогна на много деца да станат по-уверени и независими в обучението си, помогна им да решават проблеми по креативен начин и им даде нова перспектива за това какво е необходимо, за да общуват и работят заедно ефективно.
Има и още една ключова полза, която често се пренебрегва – точно както не всички деца учат по един и същ начин, така и не всички усвояват с еднаква скорост. Освен уроци на живо, онлайн обучението включва и много самообучение, по време на което децата гледат предварително записани уроци (асинхронно обучение) и решават задачи онлайн, при които получават автоматична обратна връзка.
Учителите са забелязали как някои ученици, които са се опитвали да „догонят“ съучениците си по време на присъствените уроци са започнали да ги превъзхождат в онлайн средата. Когато учат онлайн, те работят самостоятелно, гледат видео съдържание толкова пъти, колкото им е необходимо и напредват със своето собствено темпо – темпото, което им е най-подходящо.
Това е голямото предимство на онлайн обучението. То помага да се преодолее различието във физическата класна стая, където е необходимо учителите да работят едновременно с „бързите ученици“ и с учениците, които се нуждаят от малко повече време и подкрепа, за да усвоят нова идея или да разберат добре новия език. При онлайн обучението, индивидуалността е водеща.
„Случайно може да сме попаднали на решение на една от най-големите причини за различията в постиженията: децата се нуждаят от различно количество време за обучение. Някои ученици възприемат съдържанието на урока светкавично. За други това отнема по-голямата част от урока […]. Учителите правят всичко възможно, но няма човек, който реалистично да може да пригоди всеки урок за всяко дете.“
– Лора Макинърни, „Неочаквано локдаунът разкри на английските училища тайната за преодоляване на различията в резултатите на учениците“ в-к „Гардиън“
Онлайн обучение? Независимо дали го харесвате или го мразите, то не е изцяло лошо и е важно да не пренебрегваме позитивите му.