от Людмила Томова, Маркетинг координатор

01 декември 2017 - 15:00

Обучаващи се деца със специални образователни потребности

Преподавателят и дългогодишен образователен терапевт Marie Delaney разказва за някои често срещани заблуди относно обучението на ученици със специални образователни потребности (СОП) и предлага полезни съвети. 

Много са страните в света, които следват политики за социално и образователно приобщаване на учащите. Това означава, че все повече ученици със СОП влизат в класната стая, редом с останалите ученици. От своя страна, много учители не се чувстват достатъчно подготвени да работят с тях. На базата на своя опит, Marie Delaney споделя, че е установила няколко погрешни схващания за работата с учащите със специални потребности: 

Мит 1 – Трябва да сте специалист-психолог или сте преминали специално обучение, за да знаете как да преподавате на хора със СОП

Не, не трябва. Разбира се, че е от полза да научите повече за специалните образователни потребности и да получите насоки от специалистите в тази област, но всъщност това, което ви е най-необходимо са добрите практики, особено в областта на управлението на класната стая, планирането и поставянето на задачи. Например, учениците със СОП имат особена нужда от ясни и последователни правила и насоки, от кратки задачи, които да им донесат усещането за постижение, да чувстват, че учителят им действително се интересува от тях и ги разбира, както и от това материалът да им се представи и практикува по начин, който включва употребата на повече сетива. Добрите учители правят всичко това така или иначе, без специални знания за СОП.

Мит 2 – Останалите ученици в класа постигат по-малък напредък, когато учат заедно с деца със СОП

Не, това не е непременно така. Децата със СОП могат да научат останалите на много неща като например емпатия, разбиране на различията между хората и други важни социални и учебни умения. Децата разбират интуитивно, когато някои от тях имат нужда от повече помощ в сравнение с други. Задачата на възрастните е да осъзнаят това и да го използват в подхода си. Постигането на приобщаващо обучение в класната стая може да е от полза за учащите и да обогати опита им.

Мит 3 – Хората със СОП не могат да учат чужди езици

Това не винаги е вярно. Изучаването на английски език дава на децата със СОП възможности да придобият важни умения като слушане, изчакване при редуване, работа в екип, изчакване да им се обърне внимание, изказване на мнение, употреба на социална лексика. Това са все умения, които се практикуват често в упражненията по английски език и могат лесно да се правят по забавен и ненатрапчив начин.

Мит 4 – Всичко това отнема твърде много време и планиране

Времето винаги е в недостиг на един учител, но работата с ученици със СОП не би трябвало да ви отнема повече от обичайното време за планиране. Действително ще трябва да включите различни упражнения за различните стилове на учене, да помислите за интересите и силните страни на учениците си, включително да предвидите различни видове упражнения и внимателно да ги представите. Въпреки това, ще видите, че този тип подготовка е от полза за всички ученици. В крайна сметка може да се окаже, че този труд ще ви спести време, особено ако успеете да ангажирате повече ученици в процеса на работа в по-ранен етап и с по-добри резултати.  

Мит 5  – Учителят не може да "поправи" проблема на ученик със СОП, затова няма какво да направя

Това със сигурност не е вярно. Ученикът няма нужда от "поправяне". Този начин на мислене за специалните потребности е като към медицински проблем и предполага подход като към нещо, което е счупено. За да имаме приобщаващо общество, всички ние трябва да научим повече за трудностите и различията на другите.

Няколко съвета за работа в приобщаваща среда 

  1. Не поставяйте етикети, а вникнете в същността на ученика. Хората със СОП са хора със свой собствен характер. Например, хората с дислексия могат да бъдат много различни. Могат да са интроверти или екстроверти, креативни или не, с чувство за хумор или не, музикални или не и т.н. Опознайте ги. 
  2. Винаги насърчавайте и използвайте упражнения, които развиват емпатията и разбирателството в класната стая. Например, много задачи се основават на това децата да запомнят или познаят нещо за друг ученик, да намерят прилики или разлики помежду си. Използвайте такива езикови упражнения.
  3. Създайте правила в класната стая, които ясно да очертават подхода на приобщаване. Ето няколко примера: "Ние си помагаме взаимно", "Ние се изслушваме", "Ние разбираме, че всеки е уникален."
  4. Създайте възможности за учениците си да представят и практикуват езика по различни начини и чрез различни сетива.
  5. Развийте система, чрез която учащите да могат да си помагат взаимно и да споделят уменията си едни с други.
  6. Внимателно преценявайте как да дадете инструкции за работа в час. Нека те да бъдат ясни, кратки и поетапни – в реда, в който искате да бъдат изпълнени, стъпка по стъпка. Избягвайте повторения. Например, казвайте "погледнете към дъската и отворете учебника", вместо "преди да отворите учебника си, погледнете към дъската". Проверявайте дали са ви разбрали правилно като им давате примери и искайте от тях също да дават примери.
  7. Използвайте позитивни думи. Казвайте им това, което искате да направят, а не това, което не трябва да правят. Например, кажете "погледнете към дъската", вместо "спрете да се обръщате назад". 
  8. Използвайте различни начини за визуализация на правилата и реда в класната стая. Добре е да имате комплект картинки, които да показват различните части, от които се състои урока – слушане (ухо), говорене (уста), писане (химикалка), четене (книга). Сложете ги на дъската в началото на часа, за да покажете поредността им.
  9. Направете план за подреждане на учениците в класната стая, според потребностите им. Например, ако имате ученици със затруднен слух, най-добре ги сложете близо до вас, а пък учениците с ХРНВ (Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието) трябва да разположите далече от неща, които могат да ги разсейват, като прозорци и радиатори.
  10. Не се страхувайте да поискате съвет от други хора, родители, професионалисти и най-вече от самия ученик. Те знаят какво върши работа. Направете обучението на тези ученици едно споделено пътуване, а не нещо, от което да се притеснявате. 

По публикацията работи

Людмила Томова

Людмила Томова

Маркетинг координатор

Люси има бакалавърска степен по Библиотечно-информационни науки от Софийския университет. Учила е също Публична администрация и Мениджмънт. Люси започва работа в Британски съвет още през 2003 г. като стажант. От тогава работи на различни позиции и трупа ценен опит и знания. В момента се занимава активно с промотирането на изпитите, които предлагаме и друга маркетингова дейност. Когато не работи, Люси обича да готви, да пътува и да гледа филми.