For English please scroll down
Светът се обърна с главата надолу ‒ класната стая се обърна отвътре навън. Независимо дали ви харесва или не (или все още не сте решили), едно е сигурно: сега знаете повече за онлайн обучението отколкото преди три месеца. Но колко знаете за подхода в преподаването, наречен обърната класна стая ("flipped classroom")?
В отговор на кризата около COVID-19, училищата и езиковите центрове преместиха обученията си онлайн и учениците от цял свят бяха пренасочени към виртуални класни стаи. Там те успяват да се свържат с учителите и съучениците си, да продължат обучението си и да развият нови умения (и изцяло нов речник).
Ключовата дума тук е „продължат“ и за много училища приоритетът беше осигуряването на приемственост. Уроците във физическите класни стаи бяха спрени (или преустановени), защото не беше безопасно учителите и учениците да бъдат заедно в едно и също физическо пространство. Преминаването към онлайн курсове означаваше, че обучението може да продължи.
Научете повече за нашите виртуални уроци по английски за възрастни и деца
Но може би не съвсем както преди. Преминаването към онлайн обучение не се отнася само до промяната на пространството ‒ физическа към виртуална класна стая. То е много повече от това. Онлайн обучението поставя нови изисквания към учителите и към учащите и това прави някои неща по-трудни, но също така създава нови възможности и ни помага да мислим за преподаването и ученето по различен начин.
Същото е и с работата. Подобно на много хора и на мен ми се наложи наскоро да започна да работя от вкъщи онлайн. Различно е и е по-трудно, отколкото изглежда. Учех се как да се справя, докато го правех, тъй като се опитвах да разбера как да организирам деня си, как и кога да общувам с колеги, курсисти и родители и как да използвам най-добре времето за виртуални срещи в Teams или Zoom.
Работата и ученето включват пренос на информация; даване на необходимата информация на хората, за да си вършат работата и увеличаване на знанията на учениците по даден предмет. И в двата контекста, като виртуален офис или като виртуална класна стая, времето прекарано в контакт лице в лице с хората е ценно.
Независимо дали между двама души или в групи, времето прекарено лице в лице с хората ни дава възможност да обменим идеи и мнения. То позволява взаимодействие, дискусия и дебат в реално време. То ни позволява да разпитваме, проверяваме и развиваме разбирането си за фактите. То ни позволява да изясним значението, да тестваме разбиранията си и да видим как можем да ги използваме за решаване на проблеми в реалния свят.
Клише е да се каже, че времето е ценно, но е вярно. В образователен контекст, времето прекарано в директен контакт, е качествено време за учене, тъй като ученето е повече от това просто да получаваме нова информация. Чрез обработката и разбирането й, посредством дискусии, интеракции и упражняване – така се научаваме как да я използваме.
През 2009 г. Професор Марк Мазур от Харвард написа статия („Сбогом, лекция?“) за списание „Science“. В него той пише за това как е осъзнал, че да разговаря с учениците си, докато те слушат и пишат бележки, е дейност с ниска стойност на предаване на информация и не е най-добрият начин за оползотворяване на иначе важното време прекарано заедно в директен контакт. За Мазур това е бил момент на прозрение.
Това, което Мазур ни казва, е, че ценното време за контакт лице в лице не трябва да бъде претрупано с пренос на незначителна информация, което я прави по-малко ефективна и всъщност забавя обучението. Това е предизвикателство за традиционната преподавателска практика, защото в традиционните класни стаи, голяма част от времето прекарано лице в лице всъщност се губи в представяне на информация.
Учителят е модератор на класната стая, чиято роля трябва да бъде засилване на обучението чрез организиране, улесняване и предоставяне на обратна информация за структурирана учебна дейност. В действителност обаче, се отделя много време в класната стая, правейки неща, които не се нуждаят от присъствието, напътствието или приноса на учител: четене на текстове, гледане / слушане на видеоклипове, проверка на значението на думите.
Това, което трябва да направим, е да преобърнем класната стая; да премахнем ниско-стойностното презентиране на информация, за да направим място за повече практика и обучение.
В Британски съвет от известно време използваме преобърнатия подход в курсовете ни за възрастни. Всяка седмица учениците ни правят упражнения вкъщи преди да дойдат в клас. Те четат текстове, проверяват значението на ключови думи, свързани с дадена тема и учат самостоятелно. Времето в час е фокусирано върху реалната говорна практика по двойки и в групи.
Нашите онлайн курсове за групи Primary и Secondary Plus също използват подхода на обърнатата класна стая. Учениците извършват насочени интерактивни практики преди уроците си на живо, така че те идват в клас с някои (не перфектни) знания за нов набор от думи или някаква нова граматика. В час те се фокусират върху развитието на своето разбиране и практикуване в малки групи.
Обръщането на класната стая е свързано с ефективното използване на ценно време, но това не е всичко. То насърчава учащите да поемат по-голяма отговорност за собственото си учене и да станат по-независими, тъй като учителят не им предоставя наготово информацията, която те могат да намерят сами. Този подход би трябвало да е много по-мотивиращ за учещите.
Нашият свят се обърнат с главата надолу. Онлайн обучението може да не е „вашата чаша чай“, но що се отнася за обучението като цяло, в обърнатата класна стая има много смисъл.