от Оливър Стийл, Ръководител "Учебен център"

18 декември 2020 - 12:00

Превод на български:

През 2011 г. книгата на Ейми Чуа „Боен химн на майката Тигрица“ стана бестселър. В книгата си Чуа, второ поколение китайско-американски професор по право, пише с гордост, че дава приоритет на класическата музика и математиката пред партита на дъщерите си с преспиване вкъщи на техните приятели. Това сравнение най-вероятно е трябвало да разсмива, но много читатели всъщност бяха шокирани от твърде строгия, според тях, възпитателен подход на Чуа и от това колко открито говори за него тя.

Терминът „майка тигрица“ (и по-рядко „баща тигър“) е вдъхновен от историята на източноазиатските „тигрови икономики“ – Хонконг, Сингапур, Южна Корея и Тайван – които преживяват бърз икономически растеж през 70-те години. Подобно на правителствата на тези държави, „родителите тигри“ са амбициозни и практични, а децата им се очаква да имат високи постижения.

За едно цяло поколение родители от северно-американската средна класа, подобно строго възпитание се превърна в норма. Според Би Би Си има доказателства, които сочат, че то постепенно замества традиционно по-либералния възпитателен подход в Европа. Това изглежда е особено вярно в страни, където има нарастващи нива на икономическо неравенство.  

Но какво представлява този строг метод на въпитание и добър или лош е той? 

Въпреки че има различни определения, повечето изследователи са единодушни, че родителите, които участват активно в управлението на времето на децата си извън училище с убеждението, че това е необходимо за бъдещия им успех, имат т.нар. "интензивен подход" (на английски "intensive parenting"). Той обикновено включва и налагането на участие на децата в много извънкласни занимания. 

Това е много различно от начина, по който премина моето детство. Като момче се прибирах от училище преди четири часа всеки следобед, пишех си домашните (не си спомням да бяха много) и след това вечерях с родителите си. След това и през уикендите бях свободен да изляза и да прекарам останалото си време както намеря за добре – да играя с приятели, да се мокря и цапам, даже в редки случаи (все пак действието се развиваше в Англия) да изгоря под слънцето. Никога не съм участвал в извънкласни занимания. 

Така че в настоящата си работа понякога се чувствам малко виновен, защото всички ученици, които учат английски в Британски съвет през седмицата или през уикенда, правят това в допълнение към обучението си в училище, често преди или след редовните си занятия и понякога дори в съчетание с други дейности, които техните родители са избрали за тях. Пропускат ли те от моето детство?

Може би не трябва да се чувствам виновен. Може би просто трябва да приема, че светът се е променил, откакто бях момче. Сега има много повече конкуренция за места в най-добрите училища и университети, както и за работни места с добро заплащане и възможности за кариерно развитие. Като родител аз също се притеснявам и искам най-доброто за детето си в бъдеще. Това е напълно човешко и би било безотговорно от моя страна да не предлагам помощ, ако и когато мога.

Не мога да не чувствам обаче, че "интензивното родителство" понякога включва компромис между настоящото благосъстояние на детето и бъдещия му успех. И не знам дали е добре да се прави компромис с щастието. Точно, когато това "интензивно родителство" стана по-популярно (макар и не сред децата!), започнахме да чуваме повече за тийнейджъри, страдащи от психични проблеми като стрес и “прегаряне”.

В Британски съвет приветстваме ангажираността на родителите, защото знаем, че децата обикновено учат по-добре и по-бързо, когато родителите проявяват истински интерес към тяхното обучение. Също така знаем, че индиректният “мек“ подход често е най-продуктивен. Например, да попитате едно дете дали му харесва урока по английски и след това да попитате защо (или защо не) обикновено работи по-добре, отколкото да го питате какво е научило.

В свят, в който децата определено са подложени на повече стрес, ние в Британски съвет се стремим да създадем положителна атмосфера и да обучаваме без стрес, независимо от възрастта на ученика. Нашите учители създават усещането за сигурност, спокойствие и подкрепа, така че децата да се чувстват включени в процеса на обучение и да имат усещането за избор над това, което учат и как учат. 

И когато чуете за тийнейджър, който казва на учителя си в края на четиричасовия урок през уикенда: „Не мога да повярвам, че вече е краят на урока. Това беше страхотно!", знаете, че правите нещо правилно.

Научете повече за нашите курсове и начина, по който преподаваме. 

Original text in English:

In 2011, Amy Chua’s book ‘Battle Hymn of the Tiger Mother’ became a best-seller. In the book, Chua – a second generation Chinese-American law professor – wrote proudly about prioritizing classical music and maths over sleepovers for her daughters. It was meant to be funny, but many readers were shocked by what they saw as the intensity of Chua’s parenting style and her willingness to be so open about it.

The term ‘Tiger Mother' (and less commonly, ‘Tiger Dad’) was inspired by the story of the East Asian ‘Tiger Economies’ – Hong Kong, Singapore, South Korea and Taiwan – which experienced rapid economic growth during the 1970s. Like these governments of these countries, Tiger parents were ambitious and hands-on, and their children were expected to be high achievers.

For a generation of middle-class North American parents, intensive ‘tiger’ parenting has become the norm. And according to the BBC, there is evidence to suggest that it is gradually replacing a tradition of more liberal parenting in Europe. This seems to be particularly true in countries where there are increasing levels of economic inequality. 

But what is intensive parenting and is it a good or a bad thing? 

Although there are different definitions, most researchers agree that parents who are actively involved in managing their children’s time outside of school in the belief that this is necessary for their future success are practising an intensive style of parenting. And they also agree that intensive parenting involves extra-curricular activities – lots of them!

This is very different to my own childhood. As a boy, I came home from school before four ‘o clock every day, did my homework (I can’t remember doing very much) and then had dinner with my parents. After that and at weekends, I was free to go out and spend the rest of my time playing with friends, getting cold and wet and, very occasionally (this was England, remember), sunburnt in the process. I never did any extra-curriculars.

So in my current job I sometimes feel a bit guilty; guilty because all the students who come for English classes at the British Council during the week or at the weekend are doing this as an extra-curricular often before or after their regular classes and school and sometimes even sandwiched in between these and other activities chosen by them for their parents. Are they missing out – on my childhood?

Maybe I shouldn’t feel guilty. Maybe I just need to accept that the world has changed since I was a boy. There is a lot more competition now for places in the best schools and universities, and for jobs with good pay, benefits and career opportunities. And as a parent myself, I worry about and want the best for my child in the future. It’s only human and it would be irresponsible of me not to offer help if and when I can.  

I can’t help feeling, though, that intensive parenting sometimes involves a trade-off between a child’s wellbeing now and their success in the future. And I don’t know whether it is alright to compromise on happiness. Just as intensive parenting has become more popular (although not necessarily with children!), we have started to hear more about teenagers suffering from mental health issues such as stress and burnout.

At the British Council, we welcome parental engagement because we know children generally learn better and faster when parents show genuine interest in their learning. We also know that an indirect ‘soft hands’ approach is often the most productive. Asking a child whether they enjoyed their English class and then asking why (or why not) tends to work better than asking them to tell you what they learnt.

In a world when children are definitely under more pressure than they used to be, we want learning at the British Council to be a positive, stress-free experience – irrespective of age. Our teachers work to create a safe and supportive classroom environment where children feel comfortable, included and have a degree of choice over what and how they learn.

And when you hear about a teenager who tells their teacher at the end of a four-hour class at the weekend: ‘I can’t believe it’s the end of the lesson already. That was great!’, you know you are doing something right.

Find out more about our courses and how we teach children.

 

Oliver Steel

Оливър Стийл

Ръководител "Учебен център"

Оливър – или Нол, както предпочита да го наричат, е роден и отраснал в северозападна Англия. Завършва История и Френски език, след което се обучава за преподавател по английски. Знаел, че учителската му квалификация CELTA ще му даде възможност да работи и живее в чужбина, но не е предполагал, че ще го отведе в Мароко, Египет, Виетнам, Шри Ланка, Йордания и Оман, а сега и България. Има диплома DELTA, магистратура по бизнес администрация, обича изобразително изкуство, птиците и просторни небеса.

Още в Digital Café