page 1 | page 2page 3

Europeanisation of Bulgarian art in the beginning of the XX c.

Това е процес за изграждане на модерна и европейски съизмерима институционална система на културата в България, който започва веднага след Освобождението. Утвърждават се личности с безспорен принос. Влиянията им се прехвърлят през годините. Тук са цитирани някои от имената, чието творчество ярко бележи предвоенните години и прехвърля „културни мостове” дори след 09.09.1944 г. 

 

В класическата музика това са композитори като Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Георги Златев-Черкин, Марин Големинов. В изпълнителското изкуство – пианисти като Андрей Стоянов и Люба Енчева, цигуларите Недялка Симеонова и Владимир Аврамов, Асен Найденов сред диригентите, в операта – Христина Морфова, Илка Попова, вокалните педагози Иван Вулпе, Илия Йосифов. В литературата, поети и писатели формират духа на българската интелигенция. За съжаление големите новатори на епохата си отиват рано, но техните произведения приобщават българската литература към световни тенденции – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Елин Пелин. След войната остава яркото присъствие на личности като Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Атанас Далчев. В изобразителното изкуство също се появява звездно поколение – художниците Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Никола Танев, Андрей Николов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Илия Бешков, Бенчо Обрешков, Иван Ненов, Илия Петров, Вера Недкова, Златю Бояджиев, Васил Стоилов.

 

Във всички области на културата работят високо образовани творци. Повечето са възпитаници на европейски академии и университети и подготвят развитието на изкуството през втората половина на XX век. Тази възходяща линия е прекъсната след 9 септември 1944 г., но все пак мнозина ще предадат своите ценности и критерии в университетите по времето на държавния социализъм, незавсимо от идеологическата стагнация.

European architectural styles defining the Bulgarian city

Архитектурата съществено и осезаемо материализира историята и културата на един народ. От европейските стилове в края на XIX век и началото на XX век най-широко разпространение в България получават еклектиката, неоренесансът, виенският барок, сецесионът, неовизантиката. Между двете световни войни се разгръща модернизмът, породен от силната урбанизация и пролетаризация на населението, необходимостта от масово жилищно и промишлено строителство, налагащи рационализация, типизация и индустриализация на строителството, нови методи, строителни материали и конструкции. Вътрешно-стиловите течения рационализъм, функционализъм, конструктивизъм, техницизъм преобразяват и обновяват градовете с нови по тип и образ сгради. След преврата през 1934 г., в навечерието на Втората световна война, се засилват немските влияния в архитектурата. B Германия се констатира преориентация към нов вид класицизъм, характерен с игнориране на традиционната декорация, сурова структура, хипертрофиран мащаб, за постигане образа на могъща държава. У нас внушения „в духа на мрачната германска архитектура“, „суров и необработен външен вид“ имат някои представителни обществени сгради и сгради на властта. 

The National Gallery founded in 1948

Формирането на национална художествена колекция започва още в края на XIX век, с откриването на Народния музей. През 1948 г. Министерският съвет създава Националната художествена галерия като самостоятелна институция, в чийто фонд са включени придобитите до момента произведения. Това е първа национална колекция на изобразително изкуство, дефинираща параметрите на национална художествена идентичност. С отделянето на чуждестранния фонд през 1985 г. се създава Националната галерия за чуждестранно изкуство. В края на 2014 г. двете национални галерии са обединени. Днес националната колекция наброява над 42 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративните изкуства, съвременното изкуство. Галерията притежава най-богатата сбирка от християнско изкуство, едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX век) и уникални творби от Азия, Африка и Америка. 

The contribution of artist Vladimir Dimitrov-Maistora (188201960) to the Bulgarian identity

Най-известният и може би най-обичаният български художник. Работи основно през първата половина на XX век. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма. В неговите картини откриваме образа на България. Личността му има ореол на светец заради неговата скромност, аскетизъм и добронамереност. Силно влияние му оказват възгледите на Толстой. Обикаля големите столици на Европа и името му на голям художник е признато още преди да се засели задълго в село Шишковци, Кюстендилско. Създава забележителни протрети, пейзажи, композиции от Кюстендилския край. Рисунката, чистата техника и цветовете на Майстора отличават творбите му и го правят разпознаваем за всички. Не трябва да се забравя и уникалния му принос като военен художник – той е първият официален български военен кореспондент. 

The influence of Andrey Nikolov (1878-1959) to Bulgarian sculpture

Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция в духа на Роден и българската модерна скулптура на XX век. Учи в първия випуск на Държавното рисувателно училище. Продължава образоването си в Париж, командирован е от Министерството на културата в Рим, където заминава със семейството си. Там работи активно и получава признание – избран е за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Впечатлен от работата му,  Александър Стамболийски го кани да се върне в България. Сред най-известните творби на Андрей Николов са „Дух и материя“, „Майчина целувка“, скулпурните портрети на известни българи. Автор е и на бронзовия лъв пред Паметника на незнайния войн. 

First original edition of the “Motor Songs” book of poetry by Nikola Vaptsarov published in 1940

Това е единствената издадена приживе стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров. Две години по-късно получава смъртна присъда за подривна дейност срещу държавния ред по време на война и е разстрелян. Силата на поезията му и ореолът около неговата съдба го превръщат в един от големите поети на българския народ и на епохата. По-късно „Моторни песни” на Вапцаров са преведени на повече от 30 езика. През 1952 г. му е присъдена почетна Международна награда за мир.

Socialist Realism imposed by force as mandatory style and method in the arts

Това се случва в десетилетията след 1944 г., при смяната на политическата и икономическата система, с различна степен на догматизъм, и е основен фактор за разлома между традициите в българската култура преди и след 1944 г. При това е причина за множество разбити човешки съдби, за пренасочване на творческите енергии, за създаване на поръчкови творби, за изолиране от процесите в изкуствата, които се случват в останалата част от света. И макар че в почти всички области продължават да работят големите имена, които са формирали ценностите и критериите в развитието на българската култура, лайтмотивът на соц реализма за култура „национална по форма и социалистическа по съдържание” ще властва с различна сила.

Dimitar Dimov’s novel “Tobacco”

Това е едно от най-ярките постижения на българската литература изобщо. Освен че пресъздава реалистично живота в България в навечерието и по време на Втората световна война, романът е и майсторски направен от чисто художествена гледна точка – с чудесна история и герои. Непосредствено след публикуването си романът е подложен на остра критика от идеолозите на новата комунистическа власт. Вълко Червенков се застъпва за автора, но все пак се налага Димитър Димов да преработи романа. Едва през 1992 г. „Тютюн“ ще бъде отпечатан отново в първоначалния си образ. 

Bulgarian architecture during the years of “state socialism”

След Втората световна война и смяната на политическата и икономическа система, архитектурната стилистика се адаптира към нови идеологически ориентири. Някои от сградите с неокласически характеристики, започнати преди войната, са завършвани след 09.09.1944 г. В обявената Народна република България настъпва култовският период и властово наложеният метод „социалистически реализъм“. Слоганът„Архитектура социалистическа по съдържание и национална по форма“ диктува новата образност да се търси в архитектурната класиката и традиционната българска архитектура. Показателни примери за „социалистическата неокласика“ са Ларгото в София и новосъздаденият планиран индустриален град Димитровград. След Априлския пленум на ЦК на БКП модернизмът продължава своето развитие. Разпространява се и възникналото под неговата шапка течение на брутализма – терминът идва от френския „beton brut” в смисъл на суров или видим бетон. В курортните комплекси Слънчев бряг, Златни пясъци, Русалка, София и големите градове има негови образци. В този стил е станалият международно известен Дом-паметник Бузлуджа. В своите вариации модернизмът съществува и до днес. Дори пост-модернизъмът и деконструктивизмът, възникнали като негови антиподи, интерпретират същностни негови характеристики. 

Launch of the professional network of drama and puppetry theatres

Процесът започва със създаването на първото Висше театрално училище през 1948 г., което по-късно получава името Висш институт за театрално изкуство – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, а сега е Национална академия за театрално и филмово изкуство. Водени от разбирането, че тези изкуства са необходими за националната ни идентичност, преди 70 години първите преподаватели слагат основите на професионална актьорска и режисьорска школа в българската култура. Създават се десетки държавни драматични театри. Изгряват големи актьорски имена – Апостол Карамитев, Невена Коканова, Коста Цонев, Георги Черкелов, Георги Георгиев-ГЕЦ, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Наум Шопов, Николай Бинев, Катя Паскалева, Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев. При режисьорите се утвърждават Желчо Мандаджиев, Кръстьо Мирски, Стефан Сърчаджиев, Боян Дановски, Методи Андонов, Гриша Островски, Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Крикор Азарян, Младен Киселов и много други. Кукленият театър се развива бързо. През 1948 г. първият куклен театър в България получава статут на държавен професионален куклен театър. През 1962 г. във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ се открива отдел за професионално обучение на актьори и режисьори за куклени театри, които ще натрупат успехи и международни отличия през годините. Режисьори-доайени и големи реформатори на това изкуство са Атанас Илков, Николина Георгиева, Иван Сивинов и други.

Growth of audiences for culture after WWII

Вследствие на масовото задължително образование и урбанизацията, публиката за всички видове изкуства нараства многократно. Въпреки кризите, през които интересът към едно или друго изкуство периодично преминава, театърът, киното или литературата имат в пъти по-голяма публика, отколкото преди войната.

Actor Apostol Karamitev’s art

Апостол Карамитев /1923-1973/ е водещ актьор в Народния театър „Иван Вазов“ от 1947 г. В киното дебютира през 1951 г. Актьорският му метод е описан като съчетание на интелектуален анализ и дълбок емоционален живот. Еднакво добър в драма и комедия. Най-ярки остават превъплъщенията му в постановки на Шекспир, Пирандело, Яворов, ролите му в „Бялата стая”, „Рицар без броня”, „Сватбите на Йоан-Асен”, „Любимец 13”, „Специалист по всичко”. Той е и един от първите златни гласове на българския дублаж във „Форсайтови”, където озвучава всички образи – мъжки и женски. Педагог по призвание, Апостол Карамитев преподава във ВИТИЗ, където също създава таланти. Публиката го боготвори – в онази епоха той е първата „мегазвезда”. Ранната му смърт събира хиляди хора за поклонение, което предизвиква смут в органите на реда. И до днес името му остава символ за талант и професионализъм. 

Founding of the first State Folk Songs and Dance Ensemble

През 1951 г. Филип Кутев създава Държавния ансамбъл за народни песни и танци, който днес носи неговото име. Композитор и диригент, Филип Кутев пръв започва да прави обработки на народни песни за многогласен хор. Създава десетки шедьоври (”Полегнала е Тодора”, „Лале ли си, зюмбюл ли си”, „Притури се планината” и много други). Обикаля България, за да събира таланти и става техен откривател. Изгражда школа, професионално ниво и световна популярност на ансамбъла. Филип Кутев вади народното творчество от музея и му дава нов живот, фолклорната класика заживява на сцена. Заедно с него първи ръководители са хореографът Маргарита Дикова, диригентът Иван Кавалджиев, сценографът Нева Тузсузова, фолклористът Мария Кутева. От създаването си ансамбъл “Филип Кутев” е изнесъл повече от 7000 концерта в България, Европа, Азия, Африка и Америка. Много хора по света за пръв път са чули името на България, благодарение на този ансамбъл. Особено популярни стават първите певици Вълкана Стоянова, Магда Пушкарова, Верка Сидерова, Надка Караджова, Стефка Съботинова, Недялка Керанова. Принос в развитието на ансамбъла имат още големи имена, свързани с българския фолклор, като Красимир Кюркчийски, Кирил Дженев, Стефан Драгостинов, Елена Кутева, Георги Андреев и други.

Anastas Petrov and Bulgarian dance

Анастас Петров /1899-1978/ е български балетист и балетмайстор, който поставя основите на професионалното танцово изкуство в България и е признат за патриарх и първоучител. Основава първата професионална балетна школа, в която подготвя бъдещи звезди – Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева, Люба Колчакова. Донася у нас познанията си по класически балет и влиянието на немския свободен танц. Неговата „Копелия” е първата цялостно професионално изработена балетна творба. През кариерата си поставя танците в повече от 90 опери и създава 16 самостоятелни балетни постановки – образци в историята на българския танцов театър. Носител на Хердерова награда за обогатяване на европейската танцова традиция.

Conductor Dobrin Petkov

Добрин Петков /1923-1987/ е български музикант, който повлиява съществено развитието на българското симфонично изкуство. На 10 години изнася самостоятелни концертни програми като цигулар и пианист, на 12 години дирижира детски опери в София и Белград. Учи цигулка, пиано и композиция в Royal College of Music, после в Консерваторията в София със специалност диригентство и композиция. Работи в Русе, София и Пловдив, гостува на много оркестри, прави турнета на няколко континента. На него принадлежи реализацията на много първи изпълнения на български и чуждестранни творби. Перфекционист. Разширява разбирането за тълкуване на музикалното наследство. Пловдивското училище за музикално и танцово изкуство носи неговото име.

Official launch of the Bulgarian National television – 26.12.1959

БНТ е обществената телевизия на България. Открита е след  разработки на екип от учени от Машинно-електротехническия институт. Първото предаване е прякото излъчване на манифестацията на 7 ноември през 1959 г. Официалното откриване е на 26 декември същата година. За изминалите 60 години БНТ разработва 4 самостоятелни канала и 4 регионални тв центъра. Историята, която пази нейният Златен фонд, е част от историята на България, от българската културна и историческа памет. През годините БНТ, или „телевизията-майка”, както я наричат, формира плеяда известни ТВ професионалисти и журналистическа школа в България. Голям е приносът на първосъздателите на програми и стандарти – Борислав Петров, Леда Милева, Иван Славков, Хачо Бояджиев и много други. С БНТ са свързани имената на звездни ТВ и филмови произведения. БНТ е член на Европейския съюз на обществените радио-телевизионни оператори (EBU), Организацията на обществените телевизионни оператори в Европа (CIRCOM Regional), Международната федерация на телевизионните архиви (FIAT).

Rise of Bulgarian film after the 1960s

За първи път става възможно да се занимаваш със скъпо изкуство като киното не просто любителски, а професионално. Това е равносилно на практическото раждане на седмото изкуство в България. 

През 1963 г. се открива Киноцентърът, започва професионално производство, финансирано изцяло от държавния бюджет до промените през 1989 г., създава се мрежа от 3000 киносалона. Въпреки че българското кино по това време се контролира от цензурата и е част от идеологическата борба на властта, талантливи творци създават истинско изкуство, което често е забранявано и осакатявано. Творбите в игралното кино на Никола Корабов, Захари Жандов, Христо Ганев, Въло Радев, Бинка Желязкова, Свобода Бъчварова, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Димо Коларов, Людмил Стайков, Борислав Шаралиев, Людмил Кирков, Николай Волев, Георги Дюлгеров, Радослав Спасов, Христо Христов, Иван Андонов остават в националната памет и печелят международни отличия на фестивалите в Карлови Вари, Москва, Кан, Авелино, Берлин, Чикаго, Делхи и други. В анимационното кино Тодор Динов формира силната българска анимационна школа, следват го Иван Андонов, Доньо Донев, Пройко Пройков. Слав Бакалов печели награда за най-добър анимационен филм в Кан, Златин Радев получава номинация за студентски „Оскар”. Българската документалистика създава преди 1989 г. близо 6000 документални ленти с 250 награди на международни фестивали в Лайпциг, Оберахузен, Краков, Лил, Локарно, Венеция. Филмите на Христо Ковачев, Невена Тошева, Здравко Драгнев, Юлий Стоянов са фактор в развитието на киноезика.

Actress Nevena Kokanova’s film characters

Наричат я „първата дама на българското кино”.Започва кариерата си без да има специално образование, но киното я открива рано и след ролята на Ирина в „Тютюн”, тя се превръща в абсолютна звезда. Нейната красота и харизма, изключителното й присъствието пред камера, могат да се сравнят само с най-доброто в световното кино. Изиграва над 50 роли в „Инспекторът и нощта”, „Крадецът на праскови”, „Отклонение”, „Момчето си отива”, „Дами канят”, „Матриархат”, „Спомен за близначката”...  След смъртта й е учредена награда на нейно име за обещаващ дебют на млада актриса.

Director Rangel Valchanov’s films

Рангел Вълчанов е български филмов и театрален режисьор, актьор и писател /1928 – 2013/. „Никой като Рангел не може да обайва така мощно, пише за него кинокритикът Геновева Димитрова. Карнавален артист и фриволен мъдрец, той е въплъщение на играта като надцакване между въздух и земя, дух и материя, интуиция и мисъл. Малцина в българската култура са му равни.” Широко известни с оригиналността на художественото мислене са всички негови филми. „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“. Филмът „Лачените обувки на незнайния воин“ остава връх в историята на българското кино. „Филмите на Рангел са част от самите нас. „Тепърва ще осъзнаваме неговата уникалност. Рангел мислеше в символи и ги изразяваше на екрана”, пше проф. Вера Найденова. Избран е за филмов режисьор номер едно на България през XX век. Член е на Европейската филмова академия, избран за академик на БАН.

The influence of The Beatles in Bulgaria

В музикалната история „Бийтълс” е групата, повлияла най-силно развитието на поп-културата и най-известната музикална група в продължение на десетилетия. За няколко поколения в България „Бийтълс” са „жива икона“, със значимо влияние върху социалното поведение и вкусовете на младите поколения от 60-те години на XX век до днес. Докато жънат успехи на Запад, в Източния блок официалната пропаганда ги сочи като символ на упадъчно влияние. Но милиони отвъд „Желязната завеса” са обхванати от страстна „Бийтълс мания”. Според някои културолози „Ливърпулската четворка” несъзнателно е помогнала за срива на комунистическия строй. Официалните данни за продадените албуми в световен мащаб ги правят най-продаваната група за всички времена.

page 1 | page 2 | page 3

See also