Великобритания, 2009, 171 мин, цветен
Постановката на Доминик Дромгул е свеж поглед към една от най-известните и обичани Шекспирови трагедии, представяйки актуалността на тийнейджърската любовна история. Ели Кендрик е една наистина млада Жулиета и заедно с юношеския Ромео на Адетомива Едън е част от отличен актьорски състав, чиито исторически костюми напомнят за вечното неодобрение на родителите, за тийнейджърския темперамент, за съперничество и насилие.
Заснета на живо пред публиката в Шекспировия театър „Globe” в центъра на Лондон, тази интимна и изпълнена с атмосфера постановка придава жизненост и непосредственост на хумора и страстта на Шекспировите думи.
Международен София Филм Фест
27 март, 20:00ч., Дом на киното
Shakespeare’s Globe Theatre
В началото на управлението на Елизабет английските театрални трупи са изнасяли своите представления в странноприемници или техните дворове, в зали в училищни сгради или частни домове. Първата специално построена за спектакли сграда е театърът в Шоредич, годината е 1576, а идеята е на актьора мениджър Джеймс Бърбидж. Самият Шекспир се присъединява през 80-те години на XVI век към трупата, която процъфтява през следващите две десетилетия.
Прочутият „Globe Theatre” е построен на ново място, но с материал от старата постройка, като Шекспир и още четирима актьори купуват дялове от създаващата се нова сграда, а в нея се играят най-прочутите творби на легендарния драматург чак до 1613 г., когато театърът изгаря до основи. Дори и да е участвал в представления на „втория” театър, Шекспир не пише повече за него. Той остава дом за театралната трупа до разпускането ù през 1642 г.
Идеята да се възстанови шекспировият „Globe Theatre” е на американския актьор, режисьор и продуцент Сам Уонамейкър, който посещава Лондон през 1949 г. 21 години по-късно е основана фондация, чиято цел е възстановяване на театъра и създаване на център за изложби и обучение. В продължение на 23 години се набират средства, като паралелно се проучват свидетелства за начина, по който е изглеждал оригиналният театър, и се изготвят планове за реконструкцията от архитекта на фондацията Тео Кросби.
Сам Уонамейкър си отива от този свят през 1993 г., но дървените трупи в основата на театъра вече са положени, а три и половина години по-късно „Globe Theatre” е напълно възстановен. Той е позициониран на около 200 метра от мястото на оригиналната постройка и вече много години е средоточие на творци и публика, които даряват любовта си на театралното изкуство в Лондон.