Националният звуков архив на Британската библиотека представлява една от най-големите музикални колекции в света. За да изслуша всички записи на човек ще са му нужни повече от 120 години.
В началото на 30-те години, тийнейджърът Патрик Сол прекрачва прага на един музикален магазин с желанието да открие записа на известна соната за цигулка. За негово огромно разочарование, той открива, че записът е спрян от разпространение и вече го няма в наличност. След като други библиотеки и институции, сред които и Британският музей, потвърждават същото, той разбира, че сигурно никога няма да има възможност да чуе сонатата. Така се ражда неговата идея да създаде национален архив за музикални записи.
Патрик Сол основава Британския институт по записани звуци през 1955 г. с помощта на Decca Recordings и доверителния фонд Quaker. След обществен призив, на който откликват хиляди фенове с дарения от собствените си музикални колекции, през 1966 г. отваря врати първият официален архив в Южен Кензингтън. В последствие той се превръща в Британския звуков архив през 1983 г. и оттогава се намира в една от сградите на Британската библиотека в Лондон.
Събирането на колекцията
Една от основните цели на Британската библиотека е да запази и да направи по-достъпно културното и интелектуално наследство на Великобритания, която до ден днешен има доминиращо глобално присъствие в популярната музика.
Колекцията съдържа голямо разнообразие от стилове като пънк, фънк, рок енд рол, реге, датиращи от късните години на 19 век до съвременни дигитални аудио записи. Най-големият снабдител на архива са звукозаписните компании, но от време на време се появяват и индивидуални дарения, някои с колекция, събирана години наред, а други – с намери вкъщи записи.
"Да запазим звуците ни"
Около 90 000 записа от Звуковия архив са налични в онлайн страниците на Британската звукова библиотека благодарение на инициативата "Да запазим звуците ни". Проектът има за цел да превърне над 500 000 редки, неповторими или застрашени от изчезване музикални записи в дигитални файлове, които да бъдат качени в онлайн архив през следващите няколко години.
За много от тези записи има риск от физическо разпадане, а за други пък вече не съществува или не се произвежда нужната техника, с която да бъдат изпълнявани. Дори VHS касетите попадат в тази категория, поради което е нужно записаните материали да бъдат конвертирани в дигитален формат в рамките на този проект.
Някои от успешно прехвърлените записи включват интервюта с Мадона, изпълнения на живо от рок бандата R.E.M. и запис на Дейвид Боуи, изпълнявайки прочутата “Space Oddity” на живо.
С помощта на звукозаписни компании десетилетия наред Националния звуков архив разраства колекцията си под формата на физически копия на записите, като плочи, винили и компактдискове. В днешния дигитален свят много записи не съществуват извън онлайн пространството, но това не ги прави по-малко важни за архива.