За какво се сещате, когато се замислите за британската култура, традиции и навици? Може би си представяте как Джеймс Бонд си поръчва изтънчена напитка или пък известните личности, които посещават Уимбълдън? А може би за лудориите на Мистър Бийн?
Обединеното кралство е мултинационална, мултиетническа страна, в която има много разнообразие и контрасти. И все пак, ще ви е трудно да срещнете британец, който не обича чаша чай с вкусна шоколадова бисквита.
В тази блог статия ще се спрем на някои от най-характерните обичаи и привички на британците. Искам да отбележа, че самата аз съм от Ирландия, но въпреки това споделям повечето им чудновати особености. Живяла съм във Великобритания и на други места по света, сред много прекрасни британци. Но за да бъда максимално обективна (и разбира се, за да се избегнат противоречия) се допитах до мои приятели и колеги от Обединеното кралство, за да разбера кои са обичаите и традициите, които те биха описали като типично британски. Ето и техните отговори:
Неловките поздрави
Отговорът на първия участник в анкетата, Тамсин от Лестър, ни навежда на мисълта, че няма строги правила за поздрав в Обединеното кралство и единственият задължителен елемент е той да е неловък. В държава като Испания, например, обществените правила за ръкостискане или поздрав с две целувки са съвсем ясни. В Обединеното кралство, от друга страна, поздравите варират от официално ръкостискане до прегръдка, кимване с глава или до едно обикновено “Здравей”. Подобна липса на насоки е предпоставка за социално бедствие и ситуации, в които единият човек да посегне за прегръдка, докато другият резервирано да му кимне с глава. Резултатът може да е доста неловък за всички участници и е пример за едно типично общуване по британски!
Чай (и бисквити, разбира се)
Това не е само стереотип. Попитани за типично британски обичаи, почти всички анкетирани веднага споменаха пиенето на хубава чаша чай (“drinking a nice cuppa”). Думата "cuppa" (/ˈkʌpə/) е обичаен начин да се назове чаша чай, защото произнасянето на фразата "cup of tea" често се чува като "cuppa tea". Скромната чаша чай наистина е в основата на много от британските социални мероприятия. Повечето британци пият чай за закуска, през почивките си, преди лягане, когато съседите са на гости, по време на среща, когато трябва да се разреши някаква криза…разбирате идеята. И нека не забравяме за великото изкуство "dunking": потапянето на бисквитите в чая, преди да се изядат. Всъщност, един от националните спорове е коя марка бисквити е най-подходяща за потапяне.
Да ходиш в пъб
Както повечето от анкетираните, Саймън от Есекс разказва, че най-важната британска традиция за него е ходенето в пъб. Много хора имат свой любим пъб, където ходят редовно и където познават персонала и другите клиенти. Помня, когато работих в офис в Лондон, как всички в екипа ни от 50 човека имахме навика заедно да ходим в пъб всеки петък след работа (понякога в четвъртък също!). Не става дума само за пиене обаче. Ходенето в пъб може да включва игра на дартс, гледане на спортно предаване по телевизията, ядене на "pub grub" (името на храната, която се сервира там) или може би участие в предизвикателна викторина ("pub quiz").
Да черпиш цялата компания
Няколко от анкетираните отбелязаха, че ако решите да изпробвате британската пъб култура, то трябва да сте наясно и с другата британска традиция – да се черпи цялата компания. Това означава, че вместо да си поръчате отделно питие трябва да поръчате (и платите!) за всички в компанията. Те ще ви върнат жеста и ще ви почерпят със следващо питие. Само внимавайте – ако не сте свикнали да пиете колкото колегите си, излизанията с голяма група хора може да доведе до лошо главоболие на следващия ден! Ако сте стигнали предела си, не се притеснявайте да си тръгнете. Хората, които ви дължат питие обикновено помнят и ще ви почерпят при следващото излизане заедно.
Да се извиняваш
Друга типично британска привичка е прекаленото извиняване. Джейн от Лондон отбелязва, че във всяка ситуация, когато нещо се обърка, автоматичната реакция на повечето британци е да се извинят, независимо от това дали имат вина или не. Джейн твърди, че ако слиза от метрото и някой непознат, бързайки, се блъсне в нея, нейната инстинктивна реакция е да възкликне "Ооо, съжалявам!", въпреки че вината не е нейна. Има и по-странни ситуации от тази! Например на колеги, които се разминават в коридорите на офиса и си казват “извинявай”, въпреки че има достатъчно пространство да се разминат. Бившата ми съквартирантка в Лондон, без да се замисли, веднъж се извини на куче, което се блъсна в крака й.
Разпознаване на акценти
Тази тенденция съществува във всички държави, но е вярно, че в Обединеното кралство има особено голямо разнообразие от разпознаваеми, регионални акценти. Когато двама лондончани се срещнат е съвсем възможно те да могат да разпознаят от коя част на града е другият, само по акцента му. Това е често срещано не само в големите градове, но и в много провинциални райони, където също има разнообразни акценти. Ето защо британците често споменават акцентите, за да разчупят леда по време на социални събирания, например:
Джеф: “Харолд, прав ли съм, че си от Корнуол?”
Харолд: “О, недалеч от там съм. Всъщност съм от Девън.”
Разпознаване на социалното положение
В няколко от отговорите на въпроса ми за британските особености се спомена фикс-идеята със социалното положение. За пореден път важен фактор е акцентът. Например, някой, който е бил в обществено училище (учудващо, но това е начинът, по който британците наричат скъпите, частни училища) има много разпознаваем акцент. Имала съм разговори с британски приятели от сорта на “Моите баба и дядо са от работническата класа, но са спестили пари да изпратят едно от децата си в обществено училище, да се сдобие с изискан акцент и да стане адвокат”. За социалното положение често се съди повече по акцента или по семейните връзки, отколкото по реалното финансово състояние.
Слънчеви бани, навсякъде и по всяко време
Последният обичай, предложен от Сандра от Лондон, е свързан с любимото на британците препичане на слънце. Може би е биологична нужда – поведение типично за хората, живеещи на места, където слънчевите лъчи са рядкост. При всеки слънчев ден с температура над 18 градуса настъпва масов делириум. Това означава да видите хора с разкопчани ризи и навити панталони, които спират всичко, което правят, за да седнат на слънце, независимо дали са в парка, на градския площад, на автобусната спирка – буквално навсякъде. И кой може да ги вини за това, че искат да се възползват максимално от британското слънце? Но когато правят същото по време на почивка в гореща страна като Испания, се сдобиват не със златист загар, а стават червени като скариди.
Благодаря на всички мои британски приятели и колеги за това, че ми разказаха за някои от най-разпространените си обичаи и навици. Разбира се има още много, които могат да се добавят към списъка. Вие имате ли идеи? Споделете ги с нас на Facebook страницата ни!