Много от възможностите за лично и професионално развитие, с които разполагаме днес, не винаги са били дадености. По случай Международния ден на жената – 8 март, решихме да съберем вдъхновяващите истории на 8 жени, които са пример за малките победи, оставили своя отпечатък върху съвременното разбиране за равенство и свобода.
1. Анастасия Димитрова (1815 – 1894)
През 1839 г. Анастасия Димитрова открива девическо училище в родния си град Плевен, когато страната все още е под османско владичество. Обучението на момичета по време на Османската империя е забранено, но тя съзнава нуждата от него независимо от последствията. Така Анастасия става първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Тя посвещава живота си на преподавателска дейност, а нейните ученички продължават делото й като отварят нови училища в различни региони на България.
2. Анна Карима (1871 – 1949)
Анна Карима е псевдоним на Анна Тодорова Велкова. През 1897 г. тя основава първото женско образователно дружество "Съзнание", което впоследствие подава петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. Въпреки общественото несъгласие, 16 жени са допуснати до лекции, в началото само като слушатели.
3. Димитрана Иванова (1881 – 1960)
Димитрана Иванова посвещава живота си на делото да осъществи равноправие между половете в обществото. Тя е една от първите жени в България, които успяват да извоюват правото да практикуват адвокатската професия. Професионалните й стремежи за равенство правят възможно през 1938 г. жените да получат правото да гласуват – или поне за тези, които са омъжени, разведени или вдовици на възраст над 21 години.
4. Екатерина Каравелова (1860 – 1947)
Едва на 17 години, Екатерина Каравелова решава да събере съседските деца у дома и да започне да им преподава, черпейки от собствените си знания, придобити по време на престоя й в Русия. Една година по-късно тя е назначена като главна учителка на девическите класове в Мъжката гимназия в Русе. Макар да преживява много лични трагедии и разочарования, повече от 20 години е начело на Българския женски съюз и в центъра на политическия живот на страната.
5. Елисавета Багряна (1893 – 1991)
Възпявайки самодивското и нестинарското в жената, Елисавета Багряна е пример за непримиримо силна и художествено извисена личност. Литературната й откровеност и нестихващият й стремеж към щастие служат за пример на идните поколения до ден днешен. Три поредни години тя е номинирана за Нобелова награда за литература, а нейните стихове са преведени на повече от 30 езика.
6. Елисавета Карамихайлова (1897 – 1968)
Животът на Елисавета Карамихайлова е изцяло отдаден на развитието на българската наука, а професионалните й амбиции не спират да я водят до нови върхове. Тя е първата жена професор по физика в България и основател на катедрата по “Атомна физика” в Софийски университет. Макар да прекарва част от живота си във Виена и Кеймбридж, сърцето й винаги я връща обратно към София.
7. Надежда Станчова (1894 – 1957)
Родена в благородническо семейство, Надежда Станчова владее отлично цели осем езика. По думите на Александър Стамболийски, за когото работи като секретар-преводач, тя освен това отлично е можела да пази тайна на всеки един от тях! Работила е като журналист и продуцент на Би Би Си и е смятана за първата жена дипломат в Европа.
8. Райна Княгиня (1856 – 1917)
Райна Княгиня е не само една от най-легендарните българки, но и една от най-вдъхновяващите жени в историята на страната ни. Известна с ушиването на знамето за Априлското възстание, тя е повече от революционер. Райна е първата дипломирана акушерка в България.
Съвременните жени все по-често учат, работят и градят кариера редом със задълженията си на майки и съпруги. Затова на 8 март е важно да отбележим забележителните успехи не само на онези, които са се борили за извоюването на свободата на избор и достъпа до повече възможности, но и на тези, които всеки ден са до нас и правят живота ни по-прекрасен.
Честит Международен ден на жената!
