По повод първия учебен ден, директорът на Британски съвет България Любов Костова разказва за преподавателите ни по английски, много от които са мъже, въпреки тенденцията за феминизиране на професията.
Павел е на 27 години, завършил е НГДЕК, след това Английска филология в СУ. Познавам го откакто започна работа при нас в Изпитен отдел. След три години като асистент за изпита IELTS, той придоби преподавателската квалификация CELTA в Езиков и изпитен център АВО и започна да преподава в Британски съвет. Води курсове най-вече на деца и ученици, а в свободното си време се кара лонгборд/сноуборд и свири в банда. Павел е един от 15-те мъже преподаватели в Учебния ни център, които са 50% от учителите ни тази година. Още по-удивителна за мен е статистиката за началните ни курсове (6-11 год.), където "момчетата" поемат 57% от групите.
Според данни на Eurostat, през 2014 г. в страните от Европейския съюз едва 15.3% от учителите в основно образование и 36% в средно образование са мъже. В същото проучване се сочи, че в България мъжете учители са още по-малко – едва 5.6% в основен курс и 20.7% в средните училища. Подобна е картината и според статистиката на Световната банка. Графиката показва как от 1996 г. до 2014 г., общият дял на жените в българското училище се е увеличил от 89% до 93%.
Няма нищо преднамерено в разпределението на часовете. Не гоним "джендър" квоти – преподавателите се наемат според квалификациите си и работят според професионалните си умения. Нито е въпрос на възраст – Павел е сред най-младите, но при най-малките ни ученици влизат и далеч по-зрелите Лени, Дейвид, Оуен, Стюарт. Всички преминават непрекъснати професионални обучения, в това число и по политиката ни за Закрила на детето, подложени са на непрекъснат мониторинг за качество и методика на преподаването, умения за овладяване на класната стая, ефективна комуникация с родителите...
И резултатът е видим – в гордостта, с която всеки казва, "моят учител е най-добър". В ентусиазма, с който участват в час. В болката на дъщеря ми, която в 7 клас прие почти като наказание разделята за година с часовете по английски.
Попитах Павката защо избра да влезе в класната стая. "Реших да стана преподавател, защото така мога да бъда полезен и да помагам на други хора, като в същото време имам свободата да бъда себе си в класната стая. Клишето, че преподаването е една от професиите, които носят най-голямо удовлетворение е клише, защото е вярно." И още: "Научих, че никога не можеш да си готов за онова, което децата ще ти подадат в час (фигуративно и буквално), а именно това прави всеки следващ урок още по-интересен. Освен това, самите деца са най-добрите учители – собственият ти свят става много по-просторен от общуването с тях."
В групите на най-малките ни ученици всяка година влизат и помощник-учители, които подбираме сред студентите от специалност "Английска филология" на СУ. Сред тях има и момчета, противно на общата тенденция в тази толкова важна за всеки човек професия. Зная, че ние не само ги подготвяме, но и вдъхновяваме да станат страхотни учители. От тази година Павел вече не е най-младият. Алекс вече взе сертификата си CELTA и от днес ще се изправи пред своите първи ученици.
На добър час на всички ученици и техните учители!
