Глаголни времена

Изучаването на език отнема време и в началото може да бъде разочароващо да не можеш да се изразиш правилно. Един студент в началото на своето обучение би казал „Вчера отивам на кино. Утре отива на плаж." Можем да разберем смисъла на изреченията, но граматиката им не е структурирана добре, и по-специално глаголните времена, които посочват кога се е случило действието. Едно е да се учат английските глаголни времена на теория, но съвсем друго е да се използват правилно в разговорната реч. Дали посещавате частни уроци по английски, или търсите алтернативи на това как да научите английски език у дома безплатно, тази статия ще ви даде полезни насоки. Чуждият език изисква много практика и в тази публикация ще ви представим накратко различните глаголни времена в английския език и кога се използват те.

Сегашни времена

В английския език има различни сегашни времена, но объркващото е, че не всички от тях се отнасят до настоящето. Да видим повече подробности:

Сегашно просто

Сегашно просто е първото време, с което ще се запознаете на който и да е език. За щастие, глаголните форми в английския са относително лесни, тъй като съществуват само две различни спрежения. (I, you, we, they and he /she /it).

Спрежения:

Функция:

Използваме сегашно просто, за да говорим за факти или за неща, които правим всеки ден (навици или рутина).

I play tennis everyday. (Играя тенис всеки ден.)
She works in a hospital as a nurse. (Тя работи в болница като медицинска сестра.)

Сегашно продължително

Сегашно продължително време се образува от спомагателния глагол „be“ плюс „ing“. Много от най-често употребяваните глаголи (включително to be) имат неправилна форма и трябва да бъдат научени наизуст.

Спрежение:

Функция:

Използваме сегашно продължително, за да говорим за действие, което се случва в настоящия момент, или казано по друг начин – за неща, които се извършват в момента на говорене. Често го използваме, за да говорим за неща, които се случват сега, но са временни. Можем също да използваме сегашно продължително, за да говорим за бъдещи планове - но само за неща, които със сигурност сме планирали да се случат.

She is listening to the radio while she has lunch. (Тя слуша радио, докато обядва.)
John is working in Milan this month. (Джон работи от Милано този месец.)
I’m seeing my girlfriend tonight-  we’re going to the theatre. (Ще се виждам с приятелката ми тази вечер – ще ходим на кино.)

Сегашно перфектно

Сегашно перфектно е част от сегашните времена, въпреки че се отнася за миналото. Както при всички перфектни времена, той свързва миналото с настоящето. Той използва спомагателния глагол „have“ (който също е неправилен!) и минало причастие.

Спрежение:

Функции:

Това глаголно време се използва, за да се говори за: действия, които са приключили съвсем наскоро (a), действия, които са започнали в миналото, но продължават и в настоящето (б), или действия, които са приключили в момент, който все още продължава (в). Можем също да използваме това глаголно време, за да говорим за неща, които сме направили в миналото, когато не упоменаваме конкретен момент, напр. преживявания в нашия живот (г).

(a) I’ve just finished my project - I am so happy! (Току-що приключих проекта – толкова съм щастлив!)
(б)I’ve lived in Vancouver for six months; it’s a fantastic city, but it’s very expensive. (Живял съм във Ванкувър шест месеца. Градът е невероятен, но е много скъп.)
(в) This week I’ve been to the gym four times. (Тази седмица бях на фитнес четири пъти.)
(г) Colin has been to Berlin five times. (Колин е ходил в Берлин пет пъти.)

Минали времена

Миналите времена са може би най-лесните в английския, тъй като всички те се отнасят за миналото.

Минало просто

Минало просто е друго глаголно време, което ще научите на ранен етап. Използваме го, за да говорим за действия, които са извършени в миналото. Например в понеделник сутрин, когато учителят по английски ви попита „Как беше уикендът ви?“, ще отговорите с минало просто. При правилните глаголи просто добавяте окончанието „ed“ в края на глагола и останалата част от думата не се променя.

Спрежение:

Функция:

Използваме минало просто, за да говорим за завършени действия. Отрицателните и въпросителните форми са малко по-сложни, тъй като използват спомагателния глагол „do“, който е неправилен. Тук трябва да обърнем внимание, че спомагателният глагол е в минало просто, а главният глагол е в основната му форма:

I didn’t play tennis last weekend because I was ill. (Не играх тенис миналия уикенд, защото бях болен.)
Did you see the last episode of that series last night? (Видя ли последния епизод от сериала снощи?)

Минало продължително

Подобно на сегашно продължително, минало продължително се използва за описание на продължителни действия, които са извършени в миналото. Използваме спомагателния глагол „be“ във форма за минало време „was/were“ плюс окончанието „ing“.

Подобно на сегашно продължително, минало продължително се използва, за да се изразят по-продължителни действия, които са се състояли за определен период в миналото. Използваме спомагателния глагол „be“ във форма за минало време „was/were“ плюс окончанието „ing“.

Спрежение:

Функция:

Често използваме минало продължително време заедно с минало просто, особено когато разказваме истории, за да противопоставим основната информация на друго действие. Това глаголно време намира приложение при разказване на анекдоти.

Jenny was working when the internet went down. (Джени работеше, когато интернетът спря.)
Was Luke listening to music with you last night? (Люк слушаше ли музика с теб снощи?)
I wasn’t enjoying the film at all. (Филмът въобще не ми хареса.)

Минало перфектно

Минало перфектно е глаголно време, което използваме, за да опишем действия, случили се преди друго действие в миналото. Образува се чрез спомагателния глагол „have“ (в минало време „had“) и минало причастие.

Спрежение:

Функция:

Когато разказваме история, миналото перфектно ни помага да определим кое действие се е случило първоначално, а това е много полезно за разказване на истории и анекдоти.

He was sure that they had met before. (Той беше сигурен, че са се срещали преди.)
Jack was a politician but he had worked in business when he was younger. (Джак беше политик, но е бил бизнесмен като млад.)
He had never seen such a bad film before. (Той никога не е гледал толкова зле направен филм.)
Had she ever travelled to Europe before she arrived in Paris? (Тя пътувала ли е до Европа преди да отиде в Париж?)

Бъдещи времена

Можем да изразяваме бъдещи действия с различни времена. Глаголът, който ще употребим, зависи от това, което искаме да кажем.

1. Бъдещи планове

Вече споменахме, че за да говорим за бъдещи планове, които са твърдо определени, използваме сегашно продължително.

I’m visiting my friend in Madrid next week. (Ще посетя приятеля ми в Мадрид следващата седмица.)
Stuart is coming over for dinner tonight. (Стюард ще дойде на вечеря вкъщи тази вечер.)

2. Бъдещи намерения

Използваме глагола „be going to“, за да изразим намерения за бъдещето, които обаче не са на ниво сигурни планове.

I’m going to study abroad next year - hopefully in the UK. (Ще уча в чужбина догодина – надявам се в Обединеното кралство).
Imma isn’t going to go to university because she wants to get some work experience. (Имма няма да учи в университет, защото иска да добие малко трудов стаж.)
Are we going to go to France this year on holiday? (Ще ходим ли във Франция тази година на почивка?)

3. Прогнози за бъдещето

За да правим прогнози за бъдещето, можем да използваме глагола „will“ (или „бъдеще просто“ време). Отрицателната форма на „will“ е „won’t“, a спрежението на другия глагол не се променя.

Използваме го в условни изречения, за да говорим за последствията, които дадено действие ще има в бъдеще, а също и за отправяне на предложения.

I think Manchester United will win the league this year. (Мисля, че Manchester United ще спечели лигата тази година.)
If you don’t study, you won’t pass the exam. (Ако не учиш, няма да минеш изпита.)
Don’t carry that heavy bag,  Aisha will help you. (Недей да носиш тази тежка чанта, Айша ще ти помогне.)

4. Бъдеще предварително

Подобно на други перфектни времена, бъдещето предварително свързва две различни бъдещи времена – в този случай бъдещето с по-далечното бъдеще. Използваме го, за да говорим за действия, които ще бъдат завършени преди определен бъдещ момент. Конструкцията е: will + have + past participle.

In 2025 we will have discovered a new planet. (През 2025 ще сме открили нова планета.)
By next week she will have finished her degree and will be on holiday! (До следващата седмица ще е приключила образованието си и ще е във ваканция.)
In the future, we will have solved the problem of poverty. (В бъдещето ще сме решили проблема с бедността.)

Това беше бърз преглед на настоящето, миналото и бъдещето време на английски. Продължавайте да учите, да практикувате и скоро ще говорите без грешки и с увереност!