Защо говоренето за наука е важно за всички
Представете си Лондон през 19 век. Градът е бил притегателна сила за артисти, авантюристи и учени. Последните са събирали обществеността, за да й разказват и показват нагледно своите теории и опити. Интересът към тези срещи е бил толкова голям, че се е налагало да правят всички улици към събитието еднопосочни, за да избегнат проблеми в трафика. С годините учените започнали да отделят повече време да изследват и търсят отговори, отколкото да се срещат с хората. Докато накрая спрели да правят демонстрации и изцяло се посветили на своите търсения. Допреди 20 години, когато отново осъзнават необходимостта от комуникирането на науката с широката общественост. За щастие един огромен проект наречен именно Science communication бавно, но сигурно да си проправя път – и като обществен интерес, и като университетска дисциплина. В България комуникацията на науката започна с шепа хора и набра страхотна енергия с помощта на конкурса "Лаборатория за слава FameLab", който вече отбелязва своята 10-та годишнина, за да придобие пълния си израз в Софийския фестивал на науката, създаден именно от онези няколко човека, които започнаха всичко преди години. Днес е пределно ясно, че говоренето за наука е не само важно, но и много интересно. И че едно научно събитие може да събере повече публика, отколкото някой някога си е представял.
Вече има много учени, които съвместяват както сериозните си изследвания, така и не по-малко важната си работа в областта на комуникацията на науката. Един от тях е Фъргъс Маколиф, който разказва историята за Лондон и публичните демонстрации по-добре от всеки друг. А после я продължава с конкретни примери какви са бариерите пред комуникацията на науката днес и как да бъдат преодолени. Фъргъс е победител в международния финал на "Лаборатория за слава FameLab" през 2013 година в Челтнъм, Обединеното кралство, когато с презентацията си прави дървесната канадска жаба известна по цял свят. Той е толкова увлекателен разказвач, че бързо си спечелва и медиен интерес – канят го да прави TED лекции и започва работа в областта на науката на пълен работен ден. Днес Фъргъс е докторант във Факултета по биологични науки и околната среда в Университета в Корк и водещ на телевизионните предавания "Отряд Наука" и "10 неща, които трябва да знаете за ..." по Ирландската национална телевизия.
В своята известна TED презентация, Фъргъс разкава за бариерите пред комуникацията на науката. Двете основни са езикът и контекстът. Научният език е обективен и сложен, и трябва да бъде такъв. В нито една научна теория няма място за интерпретации, иначе не би била достоверна. Сложният език на науката е пречка в това теориите да бъдат разбрани от публиката. Втората бариера е това, че учените и останалата част от обществото разбират някои термини по различен начин. Фъргъс разказва за начина, по който комуникацията на науката е променила тези бариери и го е отвела по-далеч в изследванията му. Как емоционалното говорене не пречи на обективната наука, а напротив. Точно то помага да хората да чуят научните теории и търсения, и създава мост между невежеството и разбирането за света, който ни заобикаля. Без съмнение Фъргъс Маколиф е един от най-любопитните комуникатори на науката. Нямаме търпение да разберем какво ни е подготвил за фестивала. Елате и чуйте всички истории за наука на 12 май на Голяма сцена на Театър София. Само в рамките на Софийски фестивал на науката!
