Очаквайте следващото издание на фестивала от 14 до 17 май 2020 г. в София Тех Парк
Подгответе се за научен експеримент, който ще ви убеди, че науката освен интересна, може да бъде и изненадващо забавна. Дълготрайният страничен ефект – повишени нива на научно любопитство.
Поведението на пристрастяването има своите индивидуални, ситуационни и структурни обяснения. Склонни ли са обаче някои хора към него повече от други? Представя проф. Марк Грифитс.
Проф. Карол Мъндел представя значението на черните дупки за еволюцията на Галактиката, загиването на масивните звезди и възможностите на съвременните технологии за изследването на Вселената.
Според специалисти незаконната търговия с диви животни наподобява черния пазар за трафик на наркотици, оръжия и хора. Какви са пагубните ефекти на този процес?
Един от водещите палеонтолози в света – д-р Стийв Брусате проследява развитието на динозаврите през различните периоди.
Къде, кога и как е възникнал животът? Физикохимичните изследвания на проф. Николай Денков от СУ “Св. Климент Охридски” търсят границата между живото и неживото в природата.
Сеизмологът проф. Бойко Рангелов от МГУ “Св. Иван Рилски” изследва т.нар. странни земетресения и с примери ни провокира да се замислим колко странни са те и техните източници.
Каква е историята на изследванията на Луната? А на “условията за живот”, които нашият естествен спътник може да предложи? Какво е представлявало пилотираното кацане на Apollo 11?
Проф. Ричард Джонстън, преподавател по материалознание и инженерство в Университета Суонзи, представя всеобхватността и възможностите на науката на материалите.
През 2019 г. най-отчетливият химичен символ – Периодичната система, навършва 150 години и по този повод ви каним на зрелищно химично празненство.
В ново находище на динозаври в Западното Средногорие са открити фосили. Потопете се в изгубения свят на българските динозаври с учените от Националния природонаучен музей при БАН.
Емма Уертас от Испанската държавна агенция за научни изследвания отправя поглед към океаните и очертава спешните мерки, които трябва да бъдат предприети за опазването им.
От микро- до свръхмасивните черни дупки в центъра на Галактиката, унгарският астрофизик Агнеш Киш-Тот отправя поглед към местата във Вселената, които не изпускат и не отразяват лъчение.
Заповядайте на националния финал на конкурса за комуникация на науката FameLab ‘19. Финалистите обещават да ви изненадат с неочаквани научни факти в своите 3-минутни представяния на сцената.
