Генетиката и генното инженерство винаги са били сфери, провокиращи най-много научни и етични въпроси. И има защо. От една страна на обществото му се иска да могат да се лекуват болести посредством заменяне на болни клетки със здрави такива. От друга се плаши от злоупотребата с генните инструменти и възможността за създаване на „суперхора“.
Именно този страх кара учените през 70-те години на миналия век да наложат за дълго мораториум върху използването на някои ДНК техники. От тогава насам се промениха много неща. Откритията в областта на генното инженерство са много и вече знаем повече. Рекомбинантната ДНК обаче остава все така неудобна тема, за която е време да се говори.Но за нея трябва да се разказва отговорно и обосновано. Тази година на Софийския фестивал на науката точно по тази тема ще говорят двама много интересни учени - главния асистент в Лабораторията по молекулярна генетика д-р Милена Георгиева и ръководителя на същата лаборатория доц. д-р Георги Милошев. Какво обаче ни провокира да говорим за генетика точно днес?
Прецизността на CRISPR технологията
Знаете ли, че за 65$ може да си поръчате по интернет геномната система CRISPR, която с малко допълнително четене, може да използвате лично? Тя е толкова прецизна и лесна за изпълнение, че може да бъде прилагана във всички възможни области, като най-интересни за обществото са медицината, селското стопанство и биотехнологията. Тази лесна редакцията в генома не използва гени от други организми, но отново ни поставя пред въпроса да бъдат ли използвани ДНК техниките или не. Докъде се простира необходимостта от генното инженерство и къде започва злоупотребата? Въпросът със сигурност седи, защото инструментите са в ръцете на хора, а понякога, водени от лични мотиви, те правят съзнателни грешки.
Какво точно е CRISPR? През 2012 година учените Еманюел Шарпентие и Дженифер Даудна изследват съществуваща система в бактериите, с която те се борят с нападащите ги вируси. Системата на бактериите е толкова прецизна, че Шарпентие и Даудна я копират изцяло при създаването на CRISPR. Системата е безпогрешен комплекс от протеин и рибонуклеинова киселина, като първият срязва ДНК, а втората вкарва комплекса на точно определено място в генома. С прости думи с CRISPR не само отпадат настоящите грешки в генното инжерство, но и нещо повече – системата позволява всяко нещо, което има ДНК да бъде променено както желаем.
Три години след откриването на технологията CRISPR тя вече е доказала прецизността си в много направления, а сферите й на въздействие са всевъзможни. Системата позволява да се интегрират гени, да се премахват или изключват определени гени, да се предизвикват насочени мутации, и всичко това с цел създаване на организми с точно определени качества и характеристики. Светът заговори за ГМО земеделие, за „дизайнерски“ бебета, все повече се намеси темата за Бог и вниманието към CRISPR се удвои. Едновременно с това стана ясно, че системата може да бъде успешно прилагана в медицината за борба с нелечими досега болести като СПИН. Дали това е така или не предстои да разберем, но със сигурност знаем, че CRISPR вече е използвана в борбата с две тежки заболявания – циститната фиброза и сърповидноклетъчната анемия. Тъй като системата позволява включване или изключване на гени с цел изследване на техните функции и значение за организма, приложенията й в медицината са многобройни. Разбира се целта е да се ревизират или подменят гените, които причиняват болести като рак или алцхаймер. Дори и тук обаче се намесва етичният въпрос и доколко е морално да се използват животни за медицински цели, тъй като са правени подобни опити.
Прекрасен нов свят?
Както казват д-р Георгиева доц. д-р Милошев, почти век след романа „Прекрасният нов свят“ на Хъксли сме на ръба да заживеем в неговия сюжет. Историята за общество, в което живеят само изкуствено създадени хора, никога не е звучала по-актуално. На ръба сме на огромна крачка в генетиката. Каква точно е тя и как да я направим ще разберем от двамата ни презентатори на 14 май от 17.30 на голяма сцена в Театър София, по време на Софийски фестивал на науката.
