/for English, scroll down/
Признание: Ако сте чели някой от предишните ми блогове на сайта на Британски съвет във Франция, не съм го написала на 100% аз. Пиша на английски, а един от прекрасните ми колеги ги превежда. Този път обаче сама написах тази статия на френски, така че, ако я прочетете в оригинал, няма да е перфектна. Прочетете до края, за да разберете защо...
Всеки януари много хора вземат решения и правят новогодишни резолюции. Повечето резолюции, които правим се фокусират върху това да бъдем по-добри в нещо: да получим по-добри оценки, да учим по-усилено, да се запишем да учим нещо ново, да бъдем по-добри в грижата за здравето си (да спрем да пушим, да започнем да бягаме) или да се представим по-добре на работното място.
Резолюция, която хората обикновено не правят (но мисля, че трябва), е решението да правят повече грешки.
Да, знам, че първоначално това ще прозвучи малко налудничаво и контраинтуитивно. Естествено е да се страхуваме от грешки. Никой не обича да прави или казва нещо глупаво, особено когато това е свързано с нещо, в което сме вложили време, усилия или дори пари.
Изучаването на езици е добър пример за това, защото когато говорим чужд език, залогът е нещо много реално. Опитваме се да общуваме, за да постигнем нещо осезаемо и влагаме време, услия и ресурси.
Залозите могат да бъдат високи, като например да говорите с колега в друга държава, за да разрешите проблем с фактура на стойност хиляди евро, или може да бъдат по-ниски, като например да говорите с рецепциониста на хотела, за да разберете в колко часа се сервира закуската. И в двата случая има реален резултат. И никой не иска да пропусне закуската, нали?
Важно е обаче да осъзнаем обаче, че грешките са част от начина, по който се учим. Допускането на грешки в изучаването на езици всъщност ви прави по-добър учащ. Това се дължи на две причини:
Грешките са ценни
Допускането на грешка е полезно учебно преживяване, стига да реагирате по правилния начин. Грешките и неуспехите създават по-силни спомени от успехите, за да можем да се поучим от тях и да избегнем повтарянето им. Това обаче зависи от това как реагирате на грешките си.
За да обясним това, нека разгледаме две проучвания, които изследват какво се случва в мозъка на хората, когато правят грешки.
Едното проучване използва студенти, изпълняващи компютърна задача, а другите наблюдават лекари, които избират какви лекарства да предписват. И в двата случая, на участниците бързо е казано дали са взели правилното решение или не и имат възможност да повторят задачата, за да приложат наученото на практика.
И двете проучвания установяват, че има два типични мозъчни реакции към грешки. При първия тип реакция, грешката действа като алармен звънец и мозъкът става по-бдителен. Той се опитва да разбере грешката и остава по-фокусиран по време на следващия опит, сякаш се опитва да предотврати повтарянето на грешката. С този вид отговор хората наистина се учат и подобряват.
Вторият тип реакция обаче, е по-скоро като затваряща се врата в мозъка. Мозъкът вижда грешката като заплаха. За да избегне негативните чувства на срам и съмнение, мозъкът избира дори да не мисли за грешката – и така не се научава как да избягва да я повтаря.
И двете проучвания установяват, че отношението на човека към интелигентността е точен предиктор за мозъчната му реакция. Тези, които вярват, че интелигентността е "пластична" и може да се развива и променя през нечий живот, са много по-склонни да обърнат внимание на грешките си. От друга страна, хората, които вярват, че интелигентността е фиксирана, т.е. че или са добри в дейността, или не, са били много по-малко склонни да гледат и да се учат от грешките си.
И така, какво можем да научим от тези изследвания? Считам, че те показват, че грешките трябва да се разглеждат като потенциални възможности за учене, а не като потенциални проблеми. Може да не е лесно, но наистина можем да тренираме мозъка си.
Грешките не винаги са от голямо значение
Изглежда странно преподавател по език да пише и твърди, че грешките не винаги могат да бъдат много важни – но това наистина е така. В лингвистиката има специализирана област, наречена "анализ на грешките" и можем да категоризираме грешките по различни начини, но един важен начин е дали те са "глобални" или "местни" – и тези понятия не са свързани с това дали са направени по целия свят или само там където човек живее.
Глобалните грешки по някакъв начин пречат на друг човек или други хора да разберат какво се опитвате да кажете. Смисълът не е ясен, а комуникацията се разпада. За разлика от тях, локалните грешки, макар и все пак да са грешки, не възпрепятстват комуникацията и разбирането.
Глобалните грешки винаги са важни, но локалните грешки могат да бъдат нещо, за което се тревожим твърде много. Разбира се, ние не искаме да продължаваме да ги правим завинаги, но също така не искаме и те да се превърнат в пречка на това да използваме езика, който изучаваме.
Учащите, които поемат рискове и всъщност комуникират много – дори ако правят някои "местни грешки" в процеса – развиват увереност и това ги насърчава да продължават по пътя на обучението, да се поставят в ситуации, в които получават повече практика и повече възможности за учене. Учащите, които позволяват на страховете от грешки да ги спре дори да опитат, неименуемо ще напредват с по-бавни темпове, а също така ще бъде по-вероятно просто да се откажат напълно.
Така че, за да обобщим, дори ако латинската поговорка "Errare humanum est" (да грешиш е човешко) е вярна и грешките са неизбежни, наистина не трябва да им позволяваме да ни спрат да използваме езика, който изучаваме. Вместо това, нека ги приветстваме!
И затова се опитах сама да напиша тази блог статия на френски. Да си позволя да правя повече грешки е една от резолюциите ми за тази година. Нервна съм, но също така имам вяра, драги читателю, че няма да съдиш френския ми (ако четеш тази статия в оригинал) и вместо това ще слушаш посланието, което се опитвам да предам. А то е – ако учиш английски, просто го използвайте. Говори. Пиши. Наслаждавай му се и не позволявай на страха от грешки да ви спре.
