от Вера Гоцева

10 май 2016 - 09:15

Софийски фестивал на науката - пробиотици
©

Wikimedia Commons - Rainer Zenz

"Ти си това, което ядеш"

Всички сме чували популярната мисъл, която съдържа много истина. Без значение дали говорим за физическа храна или за онова, което четем или гледаме, поглъщаното от нас ни определя, развива или оставя на едно място. Ако говорим само за физическата храна, няма как да не споменем пробиотиците, които в последните години се налагат като маркетинг стратегия на не една и две компании от хранителната индустрия. Какво знаем за тях обаче? На Софийския фестивал на науката тази година ще гостува Светла Данова, ръководител на лаборатория "Млечнокисели бактерии и пробиотици" към Института по микробиология при БАН, която най-добре от всички знае що е то пробиотици и има ли полза от тях. Преди да ни разкрие всичките им тайни обаче, нека научим нещо предварително. 

Какво са пробиотиците? Терминът пробиотик е сравнително нов и датира от средата на миналия век. Произлиза от старогръцки и означава "за живота." През 2002 г. Световната здравна организация дава официално определение за пробиотиците: "Живи микроорганизми, които приети в съответните количества, оказват здравословен ефект върху организма". Тоест това са полезни микроби. И преди да се стреснем, нека си спомним, че стотици микробни видове живеят в съжителство с хората и животните – по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н. Например в гастроинтестиналния тракт на човека (ГИТ) са установени повече от 500 бактериални вида. Чревната микрофлора представлява 95% от общия клетъчен брой в човешкото тяло и е отговорна за коректния имунен отговор и защита срещу микробни патогени. Изчислява се, че бактерийните популации достигат до 100 000 000 000 000 в човешкото тяло – число, превишаващо 10 пъти броя на всички човешки клетки. Доминантни сред тях са т.нар. полезни бактерии или пробиотиците. 

Къде можем да открием тези полезни бактерии? От раждането до смъртта си си набавяме пробиотици с храната, която приемаме, с начина си на живот, с околната среда,  в която живеем и с клинично доказаните хранителни добавки. Едно голямо предимство на нашите географски ширини е наличието на кисело мляко. Автентичния ни продукт е с уникални биологични качества и има жива микрофлора от над 1 млн. бактерии.  Редно е да кажем, че учените отчитат невероятните качества на киселото мляко, но само ако е без химически примеси. Тоест тук идва правото на информиран избор, когато заставаме пред щанда на млечни продукти в магазина. Истината е, че повечето търговски марки добавят различни неща в млякото. Ако си го вземеш от някоя баба на село обаче, качествата му са безспорни и то е най-силен източник на пробиотици. 

Освен в киселото мляко пробиотиците се откриват най-често в майчината кърма, във функционалните храни, в традиционните млечни продукти и на щанда за хранителни добавки. От тук идва и част от неразбирането към тях, защото търговските похвати на налагане на пробиотиците понякога са твърде агресивни с оглед продаване на дадена марка. Освен това, като потребители сме свикнали на мигновен ефект, когато купуваме нещо, а с пробиотиците не е така. Необходим е продължителен прием, за да бъде усетен ефект. Също като всяко нещо което се натрупва в човешкото тяло. Извън липсата на бърз ефект обаче, пробиотиците вече са доказали своите качества в полза на здравето ни, включително и психическото. 

Д-р Данова е обещала да ни изненада с доста интересни познания за човешкия микробиом, за неговия състав и "архитектура", тоест с информация за всичко, което съдържа тялото ни. Освен това от нея можем да очакваме и нови данни за малко известни и наскоро разгадани механизми на полезно действие на пробиотиците. И най-вече обективното научно мислене върху темата как и може ли храната да бъде лекарство и лекарството храна. Всичко това и много други неща за пробиотиците ще научим на 15 май на Голяма сцена на театър София само в рамките на Софийски фестивал на науката. 

За автора

Вера Гоцева

Вера Гоцева

Вера Гоцева е журналист и фотограф с изявен афинитет към науката. Интересите й я отвеждат в разлчни професионални полета като медии и дигитална реклама. Нейни текстове са публикувани от най-големите вестници и списания в страната, а снимките й намират място и отвъд границата в издания като The Huffington post, Der Spiegel и други. Повечето хора познават Вера Гоцева като Lomovera. На сайта й www.lomovera.com могат да се открият изложбите й, колекции от снимки, визуални истории и събития.

Не пропускайте