В България (а и не само тук) СПИН е много повече от болест. СПИН може да е клеймо. Заслужена присъда. Проказа. Срамна работа. Разпространява се по въздуха. От допир. От комар. А всъщност СПИН не е нито едно от тези неща. СПИН е синдром на придобитата имунна недостатъчност, който човек може да развие, след като се инфектира с ХИВ. ХИВ от своя страна е вирус на човешката имунна недостатъчност, който се предава по полов и кръвен път, както и от майката на бебето. И толкова.
Никой не може да се инфектира с вируса, ако просто е в една стая с ХИВ-серопозитивен човек; ако говори с него, ако му подаде ръка, ако яде от една и съща чиния или пие от една и съща чаша с него, ако спи в същото легло, ако го прегърне. В същото време ХИВ не е “запазена територия” за проституиращи, гейове и наркомани, каквото е общото схващане. Ако си правил секс без презерватив, ако донорската кръв е била заразена – на теория ХИВ може да се случи на всеки. Изключително трудната и в същото време адски важна роля на медиите е да кажат всичко това ясно. Защото невежеството води до страх. Страхът – до стигма и дискриминация. Те от своя страна водят до социална смърт. За ХИВ-позитивните социалната смърт настъпва дълги години преди физическата.