Когато говорим за хора с увреждания, има два типа подходи (наричани още модели).

Характерното за медицинския подход е, че се фокусира върху тялото и неговите дефицити, а не върху възможностите и способностите на човека. Разглежда телесното увреждане като заболяване, което се нуждае от терапия. Съответно, отношението към човека е като към пациент, инвалид, в буквалния смисъл на думата. Този модел се ръководи от схващането, че невъзможността на хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот се дължи на техния "недъг", а не на враждебната околна (архитектурна и културна) среда.

На медицинския се противопоставя социалният подход. Разбирането тук е, че проблемите на хората с увреждания идват не толкова от състоянието им, колкото от средата, която не е достатъчно гостоприемна към различието; от бариерите в обществото – както физически (недостъпен градски транспорт, тротоари, стълби и т.н.), така и социални (предразсъдъци, стереотипи). Социалният подход твърди, че вниманието трябва да бъде обърнато не към увреждането, а към ресурсите на човека – какво той умее, знае и може да прави. Отвъд чисто морални, тук има и икономически аргументи - по-изгодно е да се инвестира в потенциала, като се компенсират ограниченията, вместо да се финансират ограниченията, без да се използват възможностите.

Вижте още