страница 1 | страница 2 | страница 3
Номинации в категория „Изкуства, култура и спорт“ (страница 3)
Отпадането на цензурата след 10 ноември1989 г.
Демократичните промени и отпадането на цензурата отприщват огромна творческа енергия във всички сфери на обществения живот в България и това е от първостепенна важност за развитието на изкуствата и културата. Някои наричат случилото се на 10 ноември 1989 г. нежна революция, други преврат, но е факт – ограниченията постепенно започват да отпадат. Организира се и първият свободен митинг, на който се събират десетки хиляди хора. България тръгва по пътя на своя труден преход. Но 10 ноември не е нито началото, нито краят на стремежа към демокрацията – това е път, вървян години наред от поколения интелектуалци. Във времето на прехода се заговаря за „икономическа цензура”, доколкото финансовите трудности в областта на културата също са препятствие за свободния израз на творците. Но отпада инструментът на задължителната идеологическа праволинейност.
Бунтът и бумът на различните през 90-те години на XX век
В това десетилетие в българската култура като че ли българските творци най-силно и "яростно" се оттласнаха и се опитаха да разкъсат "формалността" и "казионността" на социалистическата естетическа догма в изкуството. Тази тенденция и революционност има противоречиво развитие през XXI век, дори се забелязва ретроградност във вкуса и реставрация на "POST-соц" кича.
Театърът на Александър Морфов
Александър Морфов е български режисьор, сценарист и актьор. Завършва режисура за куклен театър в класа на проф. Юлия Огнянова и кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров. Работи в Родопски драматичен театър – Смолян, театър „София”, „Ла Страда” и Народен театър „Иван Вазов”. Навсякъде прави запомнящ се, остър, актуален, зрелищен авторски театър, смесва „високото” и „ниското” в забавна игра. Xаризмата на неговите постановки увлича нови публики в салоните и връща интереса към театралното изкуство, което е загубило зрители и престиж в първите тежки години на прехода. „Дон Кихот”, „Сън в лятна нощ”, „На дъното”, „Декамерон”, „Хъшове”, „Дон Жуан”, „Животът е прекрасен” са сред емблематичните му спектакли. Поставя също в Русия, Израел, Франция, Швеция, Македония, Румъния, Латвия.
Моноспектаклите на Мариус Куркински
Мариус Куркински е кино и театрален актьор и режисьор с богата професионална биография. Завършва актьорско майсторство при проф. Крикор Азарян и Тодор Колев, а после и кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров. Неговите моноспектакли могат да бъдат отделени като явление на българската сцена след 1989 г. Драматургичната основа на всички тях е изградена от самия Мариус на базата на литературни шедьоври на Чехов, Платонов, Барнс, Хайтов, Достоевски. Актьорското му присъствие е забележително със своето майсторство и дълбоко вглеждане в човешката природа. Получава множество награди като актьор и режисьор, негови спектакли гастролират с успех в чужбина.
Стилът на Теди Москов
Авангарден, умен, ироничен, неповторим. Стефан /Теди/ Москов е ученик на проф. Юлия Огнянова в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, по-късно специализира режисура за драматичен театър в Рим. Става основател и режисьор на театър „Ла Страда”. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу „Улицата“, отличено със „Златната роза” на критиката на фестивала в Монтрьо през 1996 г. Участват Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев, Тончо Токмакчиев и др. Блестящи скечове, лудории и актьорски импровизации представят живота на "малкия човек" след падането на комунистическия режим. "Улицата" се превръща в абсолютен хит в телевизионния ефир. Театралните му постановки също пазят духа на импровизацията, те са смешни и философски едновременно. Сред най-ярките заглавия са „Мармалад” и „Комедия на слугите”. Работи и в документалното и игралното кино. От 1995 г. поставя в немски театри.
Съживяването на чуждестранните културни институти в България след 1989 г.
До 1989 г. активно работят само институтите на страните от Източния блок. С падането на Желязната завеса се активират, отварят повторно или възникват редица чуждестранни културни институти. Днес те имат значима роля в изграждането на съвременния облик на България. Канят изявени съвременни артисти, учени и предприемачи, провеждат сертифициращи езикови изпити, поддържат библиотеки, предоставят информация за фестивали, културни събития и образователни възможности в страните, към които строят културни мостове.
Киномания и София Филм Фест
През ноември 1987 г. в София се случи нещо невиждано – хора от всякакви възрасти и професии се наредиха на дълги опашки, за да купят билети за първата Световна филмова панорама, известна от 1993 г. като Киномания. От самото начало фестивалът се превръща в истински хит сред българските зрители. В тези години системата на дистрибуция на филми търпи коренна промяна и се появяват частни дружества и български представители на големите компании от Холивуд, както и независими дистрибутори на филми. Редовният филмов афиш става по-богат и разнообразен, като представя кино, по някаква причина останало извън интересите на българските разпространители на филми.
През август 1992 г. в Дома на киното се появява и „Световно кино в края на лятото” – малък фестивал с трийсетина филма в партньорство с Филмовия център и с културните институти. Претъпканите салони мотивират създателя на фестивала Стефан Китанов-Кита да създаде по-голям форум. През 1993 г. Кита организира Рок Филм Фест в партньорство с Британски съвет. „Енергията, която се акумулира в това събитие, наистина напомни духа на Уудсток, макар че за него бях само слушал, а нищо не бях гледал, защото филмът „Уудсток” нямаше как да се види. Докарахме го тогава на Рок Филм Фест […],“ казва Кита в интервю за „Литературен вестник“. През 1996 г. следва първият фестивал на „Монти Пайтън”, когато се сбъдва мечтата на цяло едно поколение и зрителите за първи път се запознават с вече световните хитове на Тери Гилиъм, Майкъл Пейлин, Eрик Айдъл, Джон Клийз, Греъм Чапман, Тери Джоунс. Киносъбитието по-късно става Мюзик Филм Фест (1997 и 1998), София Мюзик & Филм Фест (1999 и 2000), а от 2001 г. е известен като Международен филмов фестивал София Филм Фест (Sofia International Film Festival), акредитиран от FIAPF, един от значимите фестивали в Югоизточна Европа, влязъл в класацията на 50-те топ фестивала според сп. „Варайъти”.
Още от създаването си двата кинофестивала се превърнаха в истинско културно и обществено явление – лъч светлина в някои от най-трудните години от новата история на България. Киномания и София Филм Фест създадоха самочувствието на българите, че принадлежат към световния културен афиш и могат да се срещнат на живо с някои от легендите на световното кино, с награждавани и изгряващи звезди, със създателите на киношедьоврите. Днес и двата кинофестивала достигат до масови публики и в останалите градове на страната. Създадоха и допълнителни форуми, вдъхновиха последователи, извоюваха на София титлата „Столица на киното“.
Бумът в книгоиздаването и новите издателства
Книгоиздаването след демократичните промени извървя тежък път и сменящи се модели, но успя да върне блясъка на чудото „книга”. Издателска къща „Жанет 45”, основана още през 1989 г., започва с публикуване основно на български автори и налага поколението на 90-те в опасния луфт на прехода. Издателство “Изток-Запад” създава цяла вселена от преводна и българска литература, с особено богата колекция от книги в областта на медицината, историята, психологията, икономиката. „Сиела” залага на специализирана, научна и художествена литература с бързо развиваща се верига книжарници, както и справочна и правна информационна система. „Колибри“ е в авангарда на издателския бизнес от създаването си през 1990 г. с впечатляващ издателски портфейл, качество на преводите и стилно оформление.
Георги Господинов и приобщаването на българската литература към световните процеси
Георги Господинов е български поет, писател, драматург, сценарист, литературен изследовател, журналист и педагог. Неговият „Естествен роман” е наричан „първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“. „Естествен роман” е най-превежданата българска книга след 1989 г., публикувана на 21 езика. Негови разкази и стихове са включени в международни антологии. Има значима роля за приобщаването на съвременната ни литература към световната. За романа „Физика на тъгата“ през 2016 г. получава швейцарската литературна награда „Ян Михалски“. Разказът му „Сляпата Вайша” е основа на анимационния филм на Теодор Ушев, който влезе в номинациите за „Оскар” през 2017 г.
Романите на Милен Русков
Милен Русков е български писател и преводач от английски език. Още първите му романи го открояват като значимо име в съвременната българска литература. Но голямото признание на читатели и критика идва с романа „Възвишение” – националната награда за литература „Христо Г.Данов” и Наградата за литература на Европейския съюз. Този роман преобръща училищните клишета за Възраждането и скъсява историческото време за модерния човек, включително и заради вълнуващия езиков експеримент на автора. През 2017 г. излиза „Чамкория” – роман за България от времето между двете световни войни, където главният герой се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на епохата. Романите на Милен Русков се вглеждат в най-драматичните и интересни моменти от националната ни съдба.
Българското футболно лято през 1994 г.
Световното първенство по футбол през 1994 година се провежда в САЩ, а шампион става Бразилия, която побеждава на финала Италия след изпълнение на дузпи. Националният отбор на България се класира на полуфинал, печели четвърто място и така записва най-голямото постижение в историята на българския футбол. Доказва, че България може. Източник на рядък за българското общество оптимизъм. Съчетава доброто от две епохи: дисциплината на социализма и шансовете на свободния пазар. Преди 1989 г. липсва опитът в клубове като „Барселона“. След това българските футболисти се превърщат главно във феномен на нощния живот.
Успехите на Христо Стоичков
Христо Стоичков е български футболист и треньор. Той остава най-успелият български футболист, избран в идеалния отбор на България за всички времена. Христо Стоичков е носител на най-престижните футболни награди „Златна топка” и „Златна обувка”, носител на купата на Европейските шампиони, голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. Трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. Избиран е за Футболист № 1 на България 5 пъти. Името му е силно разпознаваемо в световен мащаб.
Рекордът на Стефка Костадинова, ненадминат вече 31 години
Стефка Костадинова е българска състезателка по лека атлетика – скок на височина. Световно известна спортистка. В колекцията си има 7 световни титли и 5 европейски. Олимпийски шампион от Атланта през 1996 г., сребърен олимпийски медалист от Сеул през 1988 г. Победителка във финала на Световната купа в Канбера 1985 г. Остава в спортната история със световния рекорд от 209 см в скока на височина, постигнат през 1987 г. в Рим. Този рекорд вече 31 години не е подобрен. Приета в Залата на славата на световната атлетика. Многократно е избирана за спортист на годината в България. Носител на орден „Стара планина”, първа степен. Председател на Българския олимпийски комитет вече трети мандат.
Примерът на Григор Димитров
Григор Димитров е български спортист, тенисист. Роден през 1991 г. в Хасково, днес той е един от най-разпознаваемите млади българи не само в света на световния тенис. Налага личен стил на упорита работа, чувство за хумор и спортно джентълменство, космополитизъм и обич към родината си. Превръща се в ярък посланик на съвременна България и пример за младите поколения.
Международните биеналета на съвременно изкуство
Международните биеналета на съвременно изкуство се утвърждават през 90-те години на XX век. Млади автори от цял свят се срещат на престижни форуми и това стимулира взаимното опознаване на цели култури. Биеналетата се превръщат в гаранти на свободата на изкуството, художествените експерименти и относително независимо от пазара пространство, стават важен елемент на глобализационните процеси, в които участва и България. Първото участие на художници от България на международна сцена става през 1992 в Истанбул с куратор Лъчезар Бояджиев, първото национално представяне на съвременното българско изкуство е през 1994 г. на Международното биенале в Сао Пауло с куратор Яра Бубнова. А първата международна изложба на съвременно изкуство в България е “Място/Интерес” през 1999 в Националната галерия за чуждестранно изкуство. В тази изложба участват световни звезди като Дъглас Гордън, Олег Кулик, Петер Коглер, Пипилоти Рист, Риркрит Тиравания/джа, Недко Солаков. Първото българско участие във Венецианското биенале след 35-годишно прекъсване е през 1999 г. – художникът е Недко Солаков, a куратор е Яра Бубнова.
Приносът на художника Недко Солаков
Недко Солаков е световноизвестен художник, майстор на остроумни разкази, изпълнени с множество и парадоксални подробности. Прочут е като автор на мащабни инсталации, включващи живопис, рисунки, обекти, текстове, видео. Той е един от най-успешните художници на поколението, навлязло в професията в края на 80-те години на XX век.
Участвал в повече от 50 международни биеналета за съвременно изкуство, включително в 6 биеналета във Венеция, той е единственият българин канен в главната кураторска изложба на Венецианското биенале през 2001 г. и 2007 г., когато получава специалната награда на журито. Той е и единственият български артист канен два пъти да участва в най-важната международна изложба „Документа” в Касел. Негови произведения принадлежат на повече от 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които МоМА в Ню Йорк, Тейт Модерн в Лондон, Център „Помпиду” в Париж.
Изложбата Експорт/Импорт през 2003 г.
Тази изложба се провежда в Софийска градска художествена галерия през 2003 г. с куратор Мария Василева. Изложбата е ключова в очертаването на задачите пред българското съвременно изкуство: да излезе от рестриктивните рамки на „соц” и „пост-соц” наследството и политиката на затваряне в националното, да потърси активна позиция в мрежата на международната художествена сцена.
Високите артистични постижения на Христо Явашев – Кристо
Художник, скулптор и автор на концептуални творби, Кристо е единственият роден в България артист със забележителна следа в световното изкуство на 20 век. От 1953 г. учи в Художествената академия в София, през 1957 г. емигрира и през 1958 пристига в Париж, където среща бъдещата си съпруга Жан-Клод. Работи заедно с нея по създаването на оригинални пространствени художествени инсталации, опаковащи различни предмети с плат – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Негови работи са опаковането на най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. Проектите и работата му с околната среда са част от учебници и енциклопедии. Най-значимата му творба за България по политически и естетически причини е „Опакованият Райхстаг“, Берлин, 1995 г. Този проект е най-значимата художествена акция в периода след падането на Берлинската стена, радикален артистичен жест, уникален със своя мащаб, естетически, социокултурен и политически резонанс.
За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват проектите си на общинари, политици, еколози, граждани. Доходите им са единствено от скиците и подготвителните чертежи за проектите, които се ценят и се продават скъпо. И още – Кристо е един от последните живи модернисти на XX век.
Кирилицата като третата основна азбука в ЕС
Исторически български принос в развитието на европейската култура е внасянето на кирилицата като третата азбука в Европейския съюз. Текст на български, изписан с кирилица, се отпечатва вече на всички евро банкноти, които са вероятно най-тиражираното печатно издание с надпис на кирилица в историята на човечеството. Навлизането на кирилицата върху евро банкнотите беше договорено през пролетта на 2002 г. със затварянето на глава „Икономически и валутен съюз“ от преговорите между България и ЕС и беше узаконено с Европейския Договор на България, подписан на 25 април 2005.
страница 1 | страница 2 | страница 3