страница 1 | страница 2 | страница 3

Първите градоустройствени планове за София и Кюстендил

Принципите на съвременния интелигентен урбанизъм водят началото си от теорията за „град-градина” на Ебенизер Ховард. Преследват се идеите за град, обединяващ предимствата на живота в село и град, в които хората живеят в хармония с природата. В България теорията се пропагандира от инженерите-архитекти Трендафил Трендафилов и Георги Ненов, за да се прокара пътя на модерното градоустройство. Всички конкурси за жилищни райони след 1924 г. са повлияни от тази теория. Първите утвърдени градоустройствени планове в края на 30-те години на XX век – за Голяма София на проф. Адолф Мусман и за Кюстендил на архитектите Любен Тонев и Делчо Сугарев, са развити на базата на идеала за град-градина. Благодарение на приемствеността в преследването на тази идея, днес българските градове са „зелени“ градове.

Формирането на образован елит

През 30-те години на XX век академичният елит на България, колкото и скромен да е като численост, започва да съизмерва постиженията си с цяла Европа. Министерството на народното просвещение изпраща с държавни стипендии български младежи в реномирани европейски университети, като този процес е започнал веднага след Освобождението. Учителската професия е високо платена и изключително престижна. Съществен аспект е привличането на преподаватели от чужбина. Формират се високообразовани и квалифицирани кадри, достатъчни да покрият нуждите на тогавашната икономика. /по анализ на Димитър Петров/

Приносът на Асен Йорданов към авиоинженерството

Асен Йорданов /1896-1967/ е български изобретател, инженер и авиатор, смятан за основател на авиоинженерството в България и родоначалник на българското самолетостроене. Има принос и за развитието на американската авиация. През 1921 г. заминава за САЩ, става летец-изпитател и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Неговите трудове за пилотирането са настолни книги за авиоиндустрията в целия свят. През 50-те години работи по сигурността на автомобилите и става един от създателите на въздушната възглавница, а също и на апарата-предтеча на днешния телефонен секретар, който включително дава възможност за конферентна връзка. „Йорданов залив“ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на негово име.

Откритието на акад. Георги Наджаков, което прави възможно създаването на редица изобретения като ксерокса и фотокопирната машина

Българският физик Георги Наджаков /1897-1981/ завършва Физико-математическия факултет на Софийския университет и специализира във Франция, където работи с Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри. През 1937 г. Наджаков открива ново стабилно състояние при някои вещества. При едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава при протичане на деполяризационен ток. Веществата, при които това явление се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети. Това откритие вписва името му в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г. Това дава начало на редица изобретения като ксерокса, фотокопирната машина, лазерните технологии, безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства и други. Георги Наджаков е основател на Физическия институт при БАН и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Изследванията на акад. Иван Дуйчев на средновековната история на България

Акад. Иван Дуйчев /1907-1986/ е български историк и палеограф в областта на българската и византийската средновековна история. Той е автор на редица книги и над 1000 научни студии на 15 езика. Благодарение на работата си в Ръкописния отдел на Ватиканската Апостолическа библиотека, открива за научния свят непознати ръкописи и материали от средновековната българска история. Има голям принос в голямата тема за славяните, Византия и кирило-методиевския въпрос. След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софийския университет, а къщата, в която е живял, е превърната в изследователски център. 

Основателят на катедрата по класическа филология проф. Александър Балабанов

Проф. Александър Балабанов /1879-1955/ е български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Завършва класическа филология в Германия, професионалният му път е свързан с изследвания на езика и литературата. Той е преподавател и основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет. Превежда класически съчинения от старогръцки и латински, в това число и части от „Илиада“ и „Одисея“. Неговият превод на Гьотевия „Фауст“ е първият в стихове за България. Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии на тази тема, най-известната сред които е „Слепите граматици“. Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1878 година. Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия.

Бащата на компютъра Джон Атанасов

Джон Атанасов /1903-1995/ е американски физик, математик и електроинженер от български произход. Той стига до идеята за принципно нова машина за изчисления – основа на съвременните компютри. Машината извършва операции като превръща десетичните числа в двоични, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. Двамата с Клифърд Бери създават прототип, получил по-късно името компютър на Атанасов-Бери, но поради влизането на САЩ във Втората световна война проектът остава незавършен. Макар че името му беше открито за българската общественост едва след промените, изобретателят на компютъра сериозно повлиява самочувствието на българите като техническа нация.

Създаването на Държавната политехника в България

През 1941 г. Народното събрание приема Закон за Висше техническо училище. Година по-късно започва обучението по „строително инженерство” и „земемерно инженерство”, а през 1943 г. е открита специалност „архитектура” в Строително-архитектурния факултет. През 1945 г., с Наредба-закон, Висшето техническо училище се преименува на Държавна политехника. Тя е предшественикът на съвременните висши технически университети и институти в страната, чиито преподаватели и възпитаници със знанията и делата си променят облика на България.

Масовизацията и демократизацията на образованието след Втората световна война

Масовизацията и демократизацията на образованието след войната е любопитно, но логично съчетание на комунистическия стремеж към създаването на многоброен образован пролетариат, от една страна, и просвещенския идеал за образование на широките маси, от друга. В крайна сметка това съчетание довежда до голям ръст на образователното равнище на българския народ. Това личи особено добре в сферата на точните науки, в които идеологическата цензура не играе голяма роля. На практика неграмотността изчезва от българското общество.

Репресиите и идеологизирането на образованието по времето на комунизма

Мнозина учители, студенти и университетски преподаватели стават жертва на репресии, като техните места се заемат от лоялни на новата власт лица, които често нямат необходимата ерудиция. България се лишава от значителна част от своя интелектуален потенциал. Образованието е подчинено на наложената комунистическа идеология, което води до сериозни сътресения. Редица автори са забранени за изучаване по идеологически причини, цели науки са отхвърлени като буржоазни, а в много други научни области се въвеждат принципите на марксизма-ленинизма.

Влиянието на глобалните екологични проблеми

Глобалното затпляне, замърсяването на световния океан и на въздуха са най-сериозните заплахи за живота на планетата, включително и за България. Повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан се наблюдава от 50-те години на XX век. Вторичните ефекти са повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и други природни бедствия.  Човешката дейност е основен фактор за глобалното затопляне и замърсяване, развитието на човека често е за сметка на природата. Замърсяването се превръща в ключов фактор за лошото качество на живота и здравето на хората. 

Българското участие в разработването на хапчето „антибебе”

Американският химик от еврейско-български произход Карл Джераси участва заедно с двама мексикански учени в разработването на хормонален препарат за устен прием, който през 1951 г. се превръща в хапче за контрацепция и му носи световна известност. Хапчето променя глобалния облик на секса, въпроизводството и политиката. След като участва в разгорещени дебати, свързани с хапчето „антибебе” и преподава етика в Станфордския университет, Карл Джераси се посвещава на писателска и меценатска дейност.

Езиковите гимназии

Обучението на чужд език в страната води началото си от Американския колеж в София – най-старото американско училище извън Съединените щати. По времето на социализма  първото средно училище за чужди езици е основано в Ловеч през 1950 г. Неговите немски и английски отдели са преместени в София през 1956 г., а френският отдел – във Варна през 1958 г. Те стават основата на нови езикови гимназии. В началото на 70-те години на XX век броят на езиковите гимназии бързо нараства. Тези училища свързват представата за успех с отвореността към света. Приравняват патриотизма към европейското и са уникален български формат. Приносът им е безценен за поколения българи.

Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ”

Националната гимназия за древни езици и култури „Св.Константин-Кирил Философ” е открита на 10 октомври 1977 г. към тогавашния Комитет за култура. Има статут на Национален класически лицей към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Идеята е на Людмила Живкова и проф. Александър Фол. Пръв неин директор е Гергина Тончева – от 1977 до 2010 г. В гимназията се изучават разширено древните, но и съвременните езици, както и история на културата и философия. „Исках тази гимназия да изгражда свободомислещи хора”, казва днес първият директор. През годините гимназията се превръща в елитно училище, чиито възпитаници формират интелигенцията на България.

Приносът на проф. Александър Фол за българската култура

Проф. Александър Фол /1933-2006/ е български филолог, историк и културолог. Работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култура. Основател е на Института по тракология, който днес носи неговото име, и е сред създателите на Националната гимназия за древни езици и култури. Цялостната му творческа и преподавателска дейност има огромен принос към развитието на науките за древността и популяризиране на българското културно наследство.

„Държавата на духа” и акад. Дмитрий Лихачов

Акад. Дмитрий Лихачов /1906-1999/ е руски филолог и културолог. В съзнанието на поколения българи остава с фразата „България е държава на духа”. Изследва средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Но освен това обект на негови задълбочени проучвания е делото на Кирил и Методий, както и на Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература, което той определя като „второ южнославянско влияние“. Лихачов високо оценява книжовната дейност на братята Кирил и Методий, Йоан Екзарх, на Евтимий Търновски и неговите ученици. Дмитрий Лихачов е чуждестранен член на БАН от 1963 г.

Нивалин – голямото откритие на българската фармацевтика

Откритието е направено от българския лекар-фармаколог Димитър Пасков през 1959 г. Получава се при екстрактиране на съставки от листата и цветовете на блатното кокиче. Изолирана в чист вид, съставката получава името „нивалин”, който намира особено успешно приложение в неврологията при лечение на полиомиелит. Препаратът се прилага също в анестезиологията, хирургията, физиотераията.

Първият договор за ограничаване и забрана на ядрените опити

Откритието на един български физик – д-р Кръстьо Кръстев, предшества подписването на първия международен договор, който ограничава създаването и тестването на ядрени оръжия в атмосферата, в космоса и под вода. Договорът е подписан в Москва през 1963 г. Д-р Кръстьо Кръстев установява, че по време на стрелба с тежки оръдия, при взрива се отделят електромагнитни вълни, които се движат със скоростта на светлината. Явлението е наречено електромагнитна пулсация. По-късно е потвърдено от немски учени и полчава името „Ефект на Кръстев”. Откритието прави възможно регистрирането на всички видове взривове, включително атомните, независимо къде са произведени. Дотогава САЩ настоява за проверка на място при съмнение за ядрен взрив, а СССР отказва, защото приема проверките като шпионаж. Но „Ефектът на Кръстев” обезсмсля този спор и още в годините на Студената война САЩ и СССР подписват договора за забрана и ограничаване на ядрените опити.

Приносът на Никола Обрешков за математическата наука

Никола Обрешков /1896-1963/ е български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.Написал е няколко учебника и монографии, превърнали се в настолни книги за поколения български математици. Специализира в Италия и Франция, чете лекции в Берлин, Рим, Женева, Дрезден, Палермо, Хамбург, Лайпциг. Има значим научен принос в алгебрата, теория на числата, теория на вероятностите. Изследванията му на разходящи редове се продължават от математици във Великобритания, Германия, Индия и други. Българската академия на науките учредява наградата „Никола Обрешков“, която всяка година се присъжда на 24 май за особени постижения в областта на математиката и физиката.

Природо-математическите гимназии в България

В далечната 1964 г. по инициатива на Математическия факултет на СУ е открита първата математическа паралелка в страната. Следва обособяването на математически и природо-математически гимназии, които създават кадри на световно равнище – блестящи математици, биолози, химици, физици и географи и IT таланти. Всяка година около 60 ученика взимат участие в 15 международни състезания. Само през 2017 г. националните олимпийски отбори на България по природни науки завоюваха общо 95 медала в престижни международни състезания.

Номинациите в тази категория продължават на следващата страница

страница 1 | страница 2 | страница 3

Вижте още