страница 1 | страница 2 | страница 3

Управлението на цар Борис III

Син на цар Фердинанд I, абдикирал в негова полза след поражението на България през Първата световна война, Борис Трети /1894-1943/ е цар на България от коронацията си през 1918 г. до ранната си смърт. Приема православно кръщение. През Балканската и Първата световна война участва като офицер за свръзки на фронта. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 г., страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. Дори на изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България. След началото на Втората световна война, Борис ІІІ насочва България към неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт. Макар и съюзник на Германия, България не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят има решаваща роля за спасяването на 48 000 български евреи – той подписва заповедта за спиране на планираната депортация, след протести на Българската православна църква, депутати, опозционери и интелектуалци. Умира неочаквано след кратко боледуване, скоро след като се връща от визита при Хитлер. 

Икономическа политика на Царство България преди Втората световна война

Още през 20-те години в България има 1544 промишлени предприятия, приет е Закон за насърчаване на местната индустрия. Въпреки изострените политически борби и страсти, налице е силен държавен протекционизъм спрямо индустриалното прозводство, което расте с 11% на година в значим период от време. Приемат се редица закони за земеделското производство, които тласкат напред развитието му и то се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г. В навечерието на войната България е част от европейската периферия, в една категория с Испания, Италия, Гърция, много по-напред от Португалия, Югославия, Унгария и Румъния. 

Инж. Иван Иванов – най-дълго управлявалият кмет на София

Инж. Иван Иванов /1891-1965/ е кмет на София между 1934 и 1944 г. Дело на живота му е работата по прокарване на рилския водопровод и изграждането на яз. „Бели Искър”. Определят управлението му като „10-те златни години на София”. Завършена е сградата на Ректората, облагородени са паркове и градини, построени са сегашните сгради на Народната банка, Съдебната палата, Музикалния театър, зала „България“, Народната библиотека. Павират се улиците, открита е първата тролейбусна линия, над десет нови училища, две болници. След 09.09.1944 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор, но е помилван след две години и продължава да работи като инженер. Високо е оценен приносът му за каскадата „Белмекен-Сестримо” и яз. „Жребчево”.

Влиянието на проф. Атанас Буров в политическия живот

Проф. Атанас Буров /1875-1954/ е български финансист, предприемач и банкер, дипломат и политик. Една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20 век. Проф. Буров е създателят на банковото дело у нас, министър в шест кабинета, въвел най-много европейски практики в начините на управление на държавата с цел модернизация и просперираща икономика. Интересно е да се знае също, че той е единственият действащ депутат, записал се доброволец в Балканската война. След промените на 09.09.1944 г.  и установяване на комунстически режим, проф. Буров е интерниран, изпратен в концентрационен лагер и умира в затвора в Пазарджик.

Духовният лидер Петър Дънов

Петър Дънов /1864-1944/ е български философ и теолог. Неговото творчество и дейност са обект на анализи от учени и духовни водачи. Той е основател на религиозно-философско учение, което се определя като „езотерично християнство“ и окултизъм. В България е известно под името „дъновизъм” и Бялото братство. Главни категории в учението са любов, мъдрост, истина, правда и добродетел. Неслучайно много хора приемат неговата житейска философия, разбиране за човешката душа и вяра за това, което е извън обозримото. Петър Дънов е сочен за един от най-влиятелните духовни лидери в историята на България.

Спасяването на българските евреи преди 75 години

През 1943 г. България предотвратява изпращането в нацистки концлагери на 48 000 евреи от довоенните граници на страната. Депортациите са спрени след силна обществена реакция, в която основни действащи лица са Светият Синод на БПЦ, Екзарх Стефан и Патриарх Кирил, депутати, подкрепили писмото на подпредседателя на НС Димитър Пешев против депортацията, синдикални лидери и обикновени граждани. Решаващата роля има цар Борис ІІІ, който подписва заповед за спиране на планираната депортация. През 2012 г., при награждаването на ЕС с Нобелова награда за мир, Соломон Паси предлага ЕС да номинира България за същата награда заради спасяването на българските евреи. През 2017 г. от Израел тръгва инициатива Българската православна църква да бъде номинирана за Нобелова награда за мир.

Патриарх Кирил I Български

Кирил I /1901-1971/ е висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел, Пловдивски митрополит, пръв Патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския й статут през 1953 г. През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране пловдивски евреи. Той ги поема под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите”.

Приносът на Димитър Пешев за спасяване на българските евреи

Димитър Пешев /1894-1973/ е български политик, известен с ролята си за спасяването на българските евреи. Въпреки че е участвал в гласуването на антисемитския Закон за защита на нацията, през 1943 г. Пешев, като подпредседател на Народното събрание, инициира остро протестно писмо до министър-председателя против подготвяната депортация на евреите. Този акт допринася за осуетяване на тайната спогодба с Третия райх за депортация на 50 000 евреи от старите граници на България. През 1945 г. обаче т.нар. Народен съд го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в БКП, е освободен. Днес името на Пешев е в Гората на праведниците в Йерусалим. През 1997 г. получава посмъртно орден „Стара планина”, негов бюст е поставен в Съвета на Европа в Страсбург.

Спасяване на български войници, избягали от германски плен, от населението на Охрид

През есента на 1944 г. населението на Охрид е изправено пред дилемата да предаде на германския комендант на града 25 български войници, избягали от германски плен, или градът-светиня да бъде опожарен. Никой не издава местонахождението на българите. Тогава комендантът иска откуп – по половин килограм злато на войник. Хората събират златни монети, семейните си накити, а свещеникът добавя златния кръст на българската черква „Св.Климент Охридски”. Германският комендант е впечатлен, връща кръста и личните накити, а останалото злато дава на общината за издръжка на сиропиталища. Тази история връща вярата на днешния българин в достойнствата на нацията.

Константин Муравиев – последният министър-председател на България преди 09.09.1944 г.

Константин Муравиев /1893-1965/ е български политик от БЗНС, дипломат, журналист, народен представител, министър в различни правителства и министър-председател на България. Именно той оглавява последното правителство на България преди 09.09.1944 г. в продължение само на една седмица. От 2 до 9 септември неговото правителство, съставено от  опозиционни партии, се опитва да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. През тази седмица България прекъсва дипломатически отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството обсъжда и решение за обявяване война на Германия, но преди то да бъде обнародвано, на 8 септември СССР обявява война на България, а на 9 септември правителството на Муравиев е свалено. Той е съден от т.нар. Народен съд, лежи в затвора и в лагера в Белене. 

Втората световна война и България

Войната променя геополитическите реалности на света и начина на мислене на цялото човечество. България понася значителни загуби, бомбардировки и разрушени градове. Действията на страната в този период я довеждат до международна изолация и тя попада в съветската сфера на влияние. Дългосрочните политически резултати от решенията на Ялтенската конференция през февруари 1945 г. довеждат до ново идеологическо разделение на Европа и света. Запчва десетилетната Студена война. За период от 45 години България е част от Източния блок. Последиците от това разделение намират отражение и в развитието на Европейския съюз след 1990 г.

Радикална промяна в развитието на България след 09.09.1944 г.

Сложно по характера си политическо събитие, включващо революция, преврат и чужда окупация. Важно в политическата история на България, с трайни последици във всички сфери – сменя се политическия строй и икономическата система, както и външнополитическата ориентация на страната за десетки години напред. През 1946 г. България е провъзгласена за Народна република. През 1947 г. е приета Републиканска Конституция. Национализирани са индустрията, мините, банките, ликвидирана е частната собственост върху земята в градовете, въвежда се планова икономика. В действията на властта влиза откриване на т.нар. „трудововъзпитателни лагери” като част от наказателната система на тоталитарния режим. Интензивността на държавните репресии варира през годините до 1989-та. Днес България е белязана от тези процеси, независимо дали това ни харесва или не. Пораженията ще бъдат лекувани десетилетия.

Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и движението за човешки права

Приета от ООН и преведена на 375 езика и диалекта, тя е най-превежданият документ в света. Това е първото значимо постижение на ООН в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Приета е без гласове против. Въздържат се 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от социалистическия блок. Сред тях обаче не е България, която става член на ООН едва през 1955 г. Борбата за всеобщо зачитане и спазване правата на човека и основните свободи определя до голяма степен втората половина на 20 век, но за съжаление през 21 век продължава да е не по-малко нужна и актуална.

Управлението на Тодор Живков

Тодор Живков /1911-1998/ е български политик, който в продължение на 35 години, между 1954 г. и 1989 г. заема различни висши ръководни постове по времето на държавния социализъм. Член на БКП от 1932 г. След 9 септември 1944 г. участва активно в кампанията срещу Трайчо Костов и в колективизацията в селското стопанство, влиза в кръга на висшата партийна номенклатура,  утвърждава се като единствен лидер на БКП. Живков става последователно първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Във външната политика подкрепя безпрекословно СССР. Във вътрешен план – работи за ускорена индустрализация и технологично обновление на България, образователната система е стабилна, макар и идеологизирана. Но плановата икономика създава тежки противоречия. В края на 80-те години на XX век страната е в рецесия и дългова криза. Смята се, че решението на Живков за т.нар. „възродителен процес” увеличава международната изолация на България. Подава оставка на Пленум на ЦК на БКП, приета на 10.11.1989 г. Арестуван е и съден по няколко дела, които са прекратени с неговата смърт. Съществуват силни носталгични нагласи спрямо личността му. През 2011 г. в Правец се провеждат масови тържества по случай 100-годишнината от рождението на Тодор Живков.

Съпротивата на Никола Петков

Никола Петков /1893-1947/ е български юрист, журналист, политик, лидер на БЗНС след 1941 г. В политическия живот навлиза в началото на 30-те години на 20 век. Избран е за народен представител и настоява за защита и възстановяване на Търновската конституция. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград. През 1944 г. участва в учредяването на Национален комитет на Отечествения фронт и установяването на новата власт. След емигрирането на Г. М. Димитров, Никола Петков става лидер на БЗНС и антикомунистическата обединена опозиция по това време. Тогава комунистическото ръководство на страната започва да  разглежда Никола Петков като основна заплаха за режима, а комунистическият лидер Васил Коларов го определя като „център и надежда на цялата разнолика опозиция“. Никола Петков повежда борба за запазване на парламентарната демокрация, за което е обвинен в контрареволюционна дейност. През август 1946 г. протича режисиран съдебен процес и той е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. След близо 70 години, през 2016 г. е удостоен посмъртно с орден „Стара планина” за големите му заслуги и гражданската му позиция в борбата против комунистическата диктатура.

Номинациите в тази категория продължават на следващата страница

страница 1 | страница 2 | страница 3

Вижте още

Споделете това