Номинации в категория „Образование, наука и технологии“ (страница 3)

През 2004 г. е открита специалност „модерен танц” в Националното училище за танцово изкуство в София. Това институционализира и признава съвременния и модерен танц като самостоятелна професионална област със своя система на обучение. Той спира да бъде просто сателит на балета – класическия танц. Събитието се дължи най-вече на ентусиазма на шепа творци, свързали творческия и личния си път с мисията да развиват съвременния танц, често въпреки официалната културна политика, която реши да закрие балет "Арабеск" като самостоятелна културна институция през 2010 г.   

Те дават нови възможности за обучение и усвояване на знания, за изграждане на трайни международни връзки между училища, университети, преподаватели, ученици, студенти, докторанти. Насърчават също така ученето през целия живот. Програмата „Еразъм+“ (ERASMUS – European Community Action Scheme for the Mobility of University Students) е създадена през 1987 г. като програма за студентски обмен. Днес „Еразъм+“ е една от най-активно припознаваните програми на ЕС. Над 4 милиона млади европейци са участвали в нея с цел образование и по-нататъшно развитие в страни, различни от тяхната родина. Понякога е наричана и „програмата, създаваща обединена Европа“. През 2017 г. отбеляза 30 години от създаването си. С бюджет от 14.7 милиарда евро, днес тази програма предоставя  възможности освен на студенти, на различни организации и хора от всички възрасти.

През последните десетилетия се развива процес на задълбочаваща се диспропорция между високо образованите и напълно или частично неграмотните хора във всички държави, включително в България. Това е трайна световна тенденция за широко "разтваряне на ножицата", като последните статистики показват над 40% функционална неграмотност сред българските младежи. Експертите считат, че това е актуалният проблем, от чието решаване зависи бъдещето на всяка страна, включително националната сигурност. 

Проф. Минко Балкански е френски учен-физик от български произход. Завършва Националното висше училище по химия в Бордо, става доктор на науките на 27 години и професор по физика. Преподава в университета „Мария и Пиер Кюри” в Париж. Представя свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка, доктор хонорис кауза на Софийския университет. Считан е за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. След 1993 г. се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България – оборудва над 100 училища с компютърни лаборатории. Създава Фондация „Миню Балкански“ в памет на баща си, чиято база е в родното му с. Оряховица – там е създаден център за обучение по информатика и други образователни дейности, библиотека с 6000 тома френска литература, лятна академия по цигулка. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. За най-отличилите се е предоставена възможност да изкарат една година  подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд“ за кандидатстване в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж.

Проф. Димитър Съселов е български астроном, понастоящем професор в Харвардския университет. Занимава се с изследвания на връзката между материя и лъчение. Научните му интереси се простират от еволюцията на водорода и хелия в ранната вселена, през строежа на звездите, до пулсарите и определянето на разстоянията до други галактики. Последните му изследвания, с които добива международна известност, са свързани с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Чрез разработения от Съселов и сътрудниците му метод на транзитното търсене те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец. Проф.Съселов твърди, че само в рамките на нашата галактика съществуват над 100 милиона планети, сравними по размер със Земята. Според него науката е в процес на предопределяне на живота, който познаваме и ще измени мирогледа на човечеството до неузнаваемост в близките години.

Румен Антонов е български изобретател в областта на автомобилостроенето. Той е създател на уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, приложима за малки коли, която има слабо нарастване на разхода на гориво и е много по-лека и икономична от традиционната. Тя се използва от „Сузуки”, „Хонда”, „Рено”, „Пежо”, „Роувър”, „Даймлер-Крайслер”. „Тойота” също се опитва да я използва, но без лиценз, за което изобретателят ги съди. Антонов разработва и спортен ретро-футуристичен мини автомобил, посрещнат с възторг на Парижкия автосалон през 2002 г.

България е инициатор на важни политики в Европейския съюз в областта на образованието, науката и технологиите. Исторически български принос е внасянето на кирилицата като третата азбука в ЕС. Друга българска инициатива, въведена в ЕС от НПО екип, ръководен от Соломон и Гергана Паси, предлага общото зарядно устройство за мобилните телефони да стане част от общоевропейската политика. Днес общото зарядно устройство спестява ежегодно десетки милиони тонове въглеродни емисии и електронни отпадъци на планетата, което е фундаментален европейски принос в борбата срещу климатичните промени в световен мащаб. #WiFi4EU е втората патентована в България общоевропейска политика, родена от НПО екип на Атлантическия Клуб и ПанЕвропа. Тя осигури 120 000 000 евро за въвеждането на общодостъпен безжичен интернет на територията на ЕС. Тази политика ще доведе до нов тип свързаност между европейските граждани, ще скъси разстоянията и ще даде качествено нови възможности за развитието на икономиката, на труда и на отделния човек.

Българският инженер Юри Марков е изобретил уникалнен уред – антиоръжие. Уредът е компактен и тежи по-малко от 500 грама. Засича около 90% от известните оръжия и експлозиви от сравнително голяма дистанция, дори през бетонни заграждения, oтчитaйĸи cпeцифични aзoтни чacтици, ĸoитo ca нaлични в повечето взpивни вeщecтвa. Антиоръжието се прави в заводите „Арсенал” от 2004 г. и променя съществено труда на сапьорите и службите за сигурност. Подобен уред има патентован и в САЩ, също с българско участие в екипа. Колкото и да е невероятно, оказва се, че двама българи в различни части на света, без да се познават, са работили по създаването на детектор за експлозиви.

Това е една от най-успешните образователни организации в България, създадена през 2009 г. от Светозар Георгиев, Бойко Яръмов, Васил Терзиев и Христо Косев. Организацията има за фокус развитието на най-новите технологии и подготовката на топ таланти. Провежда безплатни и широко достъпни курсове по програмиране за деца, младежи и възрастни. Има над 50 000 потребители, изгражда ключови умения, като се има предвид, че само след 4 години 95% от професиите ще изискват знания за дигиталния свят. Има специална програма за ученици от първи до дванадесети клас. Подготвя следващото поколение дигитални лидери и подпомага растежа и развитието на IT компаниите у нас. 

Експерименти, изложби, демонстрации, лекции на световни учени – още с първото си издание през 2011 г. Софийският фестивал на науката спечели голям брой фенове. Насочен към публика от всички възрасти, професии и занимания, той съумя да свърже по атрактивен начин образование и наука и „отвори” умовете за необятните възможности на човека за учене, познание и общуване. Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерството на образованието и науката и в партньорство със Столична община. Провежда се вече девета година благодарение на посветеността и постоянството на Британски съвет спрямо тази кауза, за чиято нарастваща популярност свидетелства огромният брой партньори, които я подкрепят. Фестивалът е част от Календара на културните събития на София.

Мислещите машини и изкуствените същества се появяват още в древногръцките митове, например Галатея на Пигмалион. През XIX и XX век излизат много художествени произведения, в които се разказва за изкуствено създадени същества. Ярък пример е „Франкенщайн” на Мери Шели. Терминът „изкуствен интелект“ се създава от Джон Маккарти през лятото на 1956 г. на една научна конференция в Колеж „Дартмут“, посветена на тази тема, след което той се превръща в академична дисциплина. Теорията на изкуствения интелект се основава на хипотезата, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Развитието на нови форми на технологии, какъвто е изкуственият интелект, поставя фундаментално нови въпроси в етиката, политиката и ваимоотношенията между човек и машина, природа и технология. Може би е на път появяването на нова форма на живот, резултат не на биологичната еволюция, а на еволюцията на технологиите.

Активното включване на България в експерименталната и теоретична работа на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) e основна заслуга на известния български учен-физик акад. Матей Матеев /1940-2010/. CERN е създадена през 1954 г., а изследванията й са съсредоточени върху структурата на материята и възникването на Вселената. В търсене на отговори, екипите на CERN разработват нови технологии, които променят ежедневието на хората. Най-известната церновска разработка остава World Wide Web. Българският учен акад. Матеев е член на Комисията за сътрудничество на България с CERN, член на Съвета на CERN и научен представител на България в периода 1999-2000 г. – оттогава страната ни е пълноправен член на организацията. Това членство дава на България достъп до научни изследвания на най-високо равнище, до върхови технологии, а също и поръчки за индустрията при изграждането на могъщите ускорители и детектори на CERN. Основните български екипи там са от Физическия факултет на Софийския университет и Института за ядрени изследвания към БАН с ръководител доц. Леандър Литов. В CERN се провеждат и специални курсове за български учители по физика, учители-инженери и IT специалисти, както и стажове за български студенти. 

Най-мащабната онлайн платформа за космическо обучение се нарича „Спейспорт” и е създадена в България. Неин основател е младият учен и предприемач Райчо Райчев (34 г.). „Спейспорт” е поредната стъпка за подобряване на образованието в областта на космическите науки и технологии. Платформата обединява знанията на световни експерти, преведени на български език. Освен това Райчо Райчев организира провеждането на образователната програма "Космически предизвикателства", напълно достъпна за младежи от 18 до 28 години, създава компанията за нано-сателити EnduroSat. Той е първият българин, участвал в технологичната програма "Singularity University" в Изследователския център Ames на НАСА. Работил е в Бразилската космическа програма и в българския Институт за космически изследвания и технологии. От януари 2011 г. до януари 2015 г. е национален представител за България в Космическия консултативен съвет към ООН. 

Фондация „АСИСТ” е създадена през 2014 г., за да популяризира технологичните иновации и да ги прави достъпни в социалните услуги. Фондацията осъщестествява образователна и интеграционна дейност при хора с тежки увреждания. Съвременното развитие на технологиите позволява на хора с двигателни затруднения да използват компютър чрез алтернативни способи – контрол с поглед, движения на главата и други. Така всеки получава възможност да пише, да рисува, да използва интернет. И най-важното – може да общува, да изразява сам мислите и чувствата си.

SkimProt е българско изобретение за защита на банкови карти – това е стикер, който защитава картите от скимиране. Изцяло дело на българи, стикерът е съставен от четири слоя, които предпазват банковите карти с чип от копиране и източване. Наскоро SkimProt получи признание в САЩ и беше избран за най-иновативен продукт в категория „картово производство” на най-голямото изложение за смарт технологии CARTES America 2014. Българските изобретатели продължават да следват традицията да променят света с работата си.

Ядрената енергия е един от символите на съвременната цивилизация, качествено нов етап за човешкото познание и възможности, на който се повяват и нов тип предизвикателства пред всички общества. Тя може да изглежда като провалил се експеримент, защото всички помнят Хирошима и Нагасаки и големите катастрофи на ядрени централи, а учените все още не могат да изпълнят обещанията за евтина, чиста и безопасна енергия, нито могат да решат изцяло проблема с ядрените отпадъци. Освен това, съществува риск ядрено оръжие да попадне в ръцете на терористи. Атомната енергетика престана да бъде чисто научен проблем, нейното бъдеще се определя не толкова от физиката, колкото от политиката и икономиката. В същото време атомната енергия, поради уникалната си концентрация, дава възможности и перспективи без аналог в развитието на цивилизацията досега. И остава страна в триъгълника "енергия-екология-икономика”, за чиито правилни пропорции на всяка цена трябва да бъде намерена формула.