страница 1 | страница 2 | страница 3

Приносът на Иван Странски за развитието на микроелектрониката

Иван Странски /1897-1979/ е български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за „баща” на изследванията по кристален растеж. Иван Странски става първият преподавател по физикохимия в България. Защитава докторска дисертация в Берлин върху рентгенова спектроскопия. Поканен е като Рокфелеров стипендиант в Берлинския университет. През войната участва в разработки за предотвратяване на образуването на ледени кристали върху немските самолети. Неговите изследвания оказват силно влияние върху развитието на микроелектрониката в световен мащаб. През 1953 става директор на Фриц Хабер институт – пост, който е заемал и Алберт Айнщайн. Иван Странски е един от основателите на молекулно-кинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Изследванията му водят до създаването на автоемисионния микроскоп, а трудовете му в областта на металургията променят съществено ефективността на рудодобива. С идването на социалистическата власт в България Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата, която създава. Едва през 60-те години учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН и през 1967 г. Тогава, Странски се завръща в родината си за първи път след войната. 

Космическите полети

Полетът в космоса е едновременно и научно-техническо постижение, и докосване до една мечта на човечеството от мига, в който е погледнало към небето. Юрий Алексеевич Гагарин е съветски офицер, полковник, военен пилот и летец-космонавт, първият човек в историята на земната цивилизация, който извършва космически полет. Полетът се провежда на 12 април 1961 г. с космическия кораб „Восток 1“, който извършва пълна обиколка около Земята, а Юрий Гагарин става най-известният човек на планетата.Той може да бъде наречен първият „тотален зрител“, видял цялата планета Земя. С този полет започва славната и драматична история на овладяване на Космоса, други мъже и жени, космонавти и астронавти ще поемат пътя към звездите. И това е значим процес в реализирането на нови перспективи за човечеството. Приносът на българската наука е важна част от овладяването на Космоса.

Българският научен принос за кацането на първия човек на Луната

Все още малко хора знаят, че заслуга за кацането на първия човек на Луната на 20 юни 1969 г. имат трима български инженери, които работят по програмите „Аполо” на НАСА. Виден Табаков – създава металурични покрития и сплави, които осгуряват на ракетните двигатели устойчивост до 1800 градуса по Целзий, така че ракетата-носител, която извежда „Аполо 11” в орбита, да осигури оцеляването на екипажа. Дотогава изстрелваните ракети са се стопявали във въздуха. Иван (Джон) Ночев работи по конструкцията на реактивните двигатели на модула „Ийгъл“, с който космонавтите  кацат на Луната. Модулът подсигурява и обратното скачване с кораба, който ги очаква в окололунна орбита, за да се върнат на Земята. Петър Петров е част от инженерния екип по конструирането на ракетата-носител „Сатурн”. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели на XX век. Негово дело са и безжичният сърдечен монитор и първият електронен ръчен часовник. 

Изобретенията на проф. Димитър Чернев

Проф. Димитър Чернев /1930-2012/ е български учен – инженер и изобретател. Завършва електроинженерство в Държавната политехника в София. След конкурс става научен сътрудник в Българската академия на науките. След 1955 г. емигрира в САЩ. Заедно с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонната компакт-касета, която им донася голяма популярност. Изобретява катодната тръба (кинескопа), системата за запис и пренос на оптичен образ с дължина на вълната 3/10 от микрона. В далечната 1958 г. това са революционни открития, които днес се използват във всеки мобилен телефон. Работи в Космическа лаборатория на Калифорнийския технологичен институт и участва в решението на проблемите по управлението на първите марсоходи – част от секретна програма на НАСА. Научните среди оценяват приноса на проф.Чернев за развитието на човечеството като по-значим дори и от този на Джон Атанасов. Участва в изобретяването на първия в света слънчев хладилник, който спасява милиони животи в тропическите жеги на Африка – в слънчеви хладилници се съхраняват ваксини по програми на ООН. Възстановява българското си гражданство през 2010 г.

Трайното установяване на българско научно присъствие на Антарктика

България започва своята полярна дейност в Антарктика през 1967-69 г., когато български метеоролог участва в съветска антарктическа експедиция. В полярния летен сезон на 1987-88 г. шестима български учени работят по обединени проекти с британски и съветски учени. Тогава е построен българският заслон на остров Ливингстън. През 1993 г., ръководени от Антарктическия институт с ключовата подкрепа на Атлантическия Клуб в България, започват ежегодните антарктически експедиции. Създадена е полярна база “Св. Климент Охридски”, управлявана от Българския Антарктически институт под ръководството на проф. Христо Пимпирев. Основните научни приоритети са насочени към геология, геофизика, физика, глациология, метеорология, картография, зообиология, ботаника, екология и медицина. Голямо внимание се отделя на все по-актуалния проблем с глобалното затопляне. През 90-те години на XX век България става член на Антарктическия договор, а вече и на Европейския полярен борд. 

Откриването на шестия сърдечен тон

Шестият сърдечен тон е българско откритие на проф. д-р Иван Митев /1924-2006/ – педиатър-кардиоревматолог. Впоследствие шестият сърдечен тон е наречен „тон на Митев“. През 1972 г., докато преслушва сърцето на пациент, долавя допълнителен тон. Несигурен в своето откритие, продължава преглеждането на други пациенти. През 1974 г. дава гласност на своето откритие. Откриването на шестия сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина – то е от съществено значение за кардиологията, помага за опознаването на сърдечната дейност и намалява риска от диагностични грешки. Признато е през 1980 г. Шестият сърдечен тон е обявен за българското научно постижение на XX век в кампания за научните чудеса на България.

Полетът на Георги Иванов в Космоса

Този полет внушава на българите, че те са в състояние да принадлежат към групата на най-високо развитите народи в света. Дава самочувствие на България като „индустриална“ и „космическа“ нация. И от друга страна поставя това самочувствие в контекста отпреди 1989 г. Българите стават шестата нация в Космоса преди французите, англичаните и почти всички други западни страни, в рамките на съветска космическа програма. Този образ има голяма сила. Георги Иванов излита с кораба „Союз-33” на 10 април 1979 г., с командир Николай Рукавишников. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“, Рукавишников получава припадък и именно Георги Иванов приземява космическия кораб след 31 пълни обиколки около Земята.

Българската космическа храна

България е третата държава след САЩ и Русия, която изпраща храни в Космоса. През 1979 г. започва подготовката на специфични български храни в Централната лаборатория на Института по лиофилизация и криобиология с ръководител Цветан Цветков. Менюто включва супа топчета, мусака, сърми, ядки, плодове, кисело мляко с овесено брашно и много други, които по време на полета запазват своите биологични свойства и хранителна стойност в условия на безтегловност. Използва се методът на сублимационното сушене във вакуум. Алпинисти, войници и хора от бедстващи райони са новите потребителите на космическите храни, произведени в България.

Постиженията в българската архитектура през 80-те години на XX век

Между средата на 60-те и средата на 80-те години на XX век икономиката на социализма, в това число архитектурата и градоустройството, имат върхови постижения. Черноморските ни комплекси получават международно признание, както и териториалното устройство на Черноморието. „Албена”, „Русалка” и „Златните пясъци” са на показ при посещения на чуждестранни експерти не само заради добрите условия за отдих, но и заради архитектурата си. По инициатива на арх. Георги Стоилов в началото на 80-те години в България се ражда „Интерарх“ – Световнотобиенале на архитектурата и Международна архитектурна академия. Самият арх. Стоилов е председател на Международния съюз на архитектите (1985-1987).Българските архитекти не са откъснати, а напротив – активносе вписват в световния процес и  печелят награди. През 1985 г. архитектурната колегия в България се запознава с някои основни понятия на архитектурната семиотика, чрез руския превод на станалата особено популярна в света книга „Езикът на архитектурата на постмодернизма”. Неин автор е американският архитект, теоретик и критик Чарлз Дженкс, базиран в Лондон. В книгата Дженкс обобщава доктрината за постмодернизма и открито я противопоставя на принципите на "модерното движение". Тя получава голяма популярност в България и се отразява на архитектурното мислене, оценъчна способност и професионална ориентация в съвременната архитектурна теория и практика.

Стратегията на България за изграждане на индустрии на високите технологии през 80-те години на XX век

Стратегията предвижда в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/, България да изгради технологична база за производство на компютърни системи и устройства т.е. да развива индустрии на високите технологии. СИВ е бившата икономическа организация на социалистическите страни, съществувала от 1949 до 1991 г. Така през 80-те години на XX век се изграждат образование и капацитет, които допринасят за създаване на икономика, надхвърляща преработването на природни ресурси, както и за интеграцията и развитието на IT сектора в глобален мащаб. В България е изградена научна и технологична база за производство на персонални компютри, дискови и лентови устройства, високопроизводителни компютри. Основна заслуга за това имат множество научни изследователи и конструктори, но могат да се отличат – чл. кор. проф. Иван Попов и акад. Любомир Илиев. По това време в Източния блок персонални компютри се опитват да произвеждат СССР, България, ГДР и Унгария. Компютрите "Правец" събуждат интереса на българските хлапета към програмирането и това е искрата, която само след 10-20 години постави българските IT специалисти сред най добрите в света.

Приносът на акад. Иван Тодоров за математичната физика

Един от създателите на силната школа по математична физика в България е акад. Иван Тодоров. Той е известен български физик-теоретик. Основните му приноси са в аксиоматичната квантова теория на полето и в двуизмерните конформни теории. Завършва физика в Софийския университет, а след това защитава кандидатска и докторска дисертация в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Постъпва на работа в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967 (на 33 години) и за академик през 1974 г.(на 40 години). Иван Тодоров работи и в множество престижни научни центрове по света като Принстън, Дубна, Масачузетс, Париж, Виена.

Полетът на втория български космонавт Александър Александров

Александър Александров се готви за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. Но излита 9 години по-късно с Анатолий Соловьов и Виктор Савиних – на 07.06.1988 г. на борда на „Союз ТМ-5”. По време на полета извършва над 50 успешни научни опита, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.

Българската космическа оранжерия

Независимо от разработката на храни за продължителните полети в Космоса, почти от самото начало стои въпросът за осигуряването на прясна храна за космонавтите. Космическата оранжерия решава няколко въпроса: осигуряването на свежи растителни продукти, преработване на въглеродния диоксид в кислород, осигуряването на „зелена среда“ за продължителните полети и др. Един от експериментите, с които България участва в космическите програми, е разработката на космическата оранжерия „СВЕТ“. Тя се намира на борда на космическата станция МИР от 1988 до 2000 г., когато станцията е изведена от орбита и пада в океана. През тези години се правят опити с пшеница, но и с много други растения. Разкриват се много проблеми, влияещи на космическото земеделие: липсата на гравитация, вида на светлината, различната микросреда и други. След 2000 г. разработките продължават в Международната космическа станция, където се намират космически оранжерии на Русия и НАСА. През 2015 г. медии съобщават, че за първи път астронавти на НАСА опитват салата, произведена от тях на станцията. За първи път обаче самостоятелно отгледана зеленина опитва екипажът на станцията МИР в създадената от българските учени оранжерия.

Световната компютърна мрежа (World Wide Web)

Идеята за World Wide Web е предложена през 1989 г. от английския инженер Тим Бърнърс-Лий като експериментален проект, който ръководи и неговата първа реализация в мрежата на Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН в края на 1990 г. Днес това е една от основните Интернет услуги и понякога двете понятия се използват като взаимно заменяеми, макар това да е неточно. По-скоро Интернет е фундаментът, а World Wide Web е надстройката. Мрежата променя правилата на играта във всички сфери, става главен двигател за глобализация и виртуализация на света, с позитивни и негативни последствия. Интернет прави невъзможно за всяка власт да крие развоя на световните събития, променя отношенията между хора, общности и държави. През 1991 г. интернет става публично достъпен и започва епохата на глобалната дигитална свързаност – нашето съвремие. Както повечето технологични изобретения, и това по своему е противоречиво. След 2002 г. достъпът до високоскоростен Интернет нараства и се утвърждават успешни бизнес модели, базирани на World Wide Web като тези на Google, eBay и Amazon.com. През следващите години възникват масови социални мрежи, като MySpace и Facebook. Широко се разпространяват форми за споделяне и системи, при които съдържанието се създава и поддържа от самите потребители – като Уикипедия. Социалните мрежи правят опити да убедят потребителите си да представят техните истински имена, интереси и местоположение. 

Приносът на проф. Богдан Богданов за развитие на висшето образование

Проф. Богдан Богданов /1940-2016/ е класически филолог, културолог, преводач и университетски мениджър. Книгите и изследванията му са в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията. Има множество преводи на текстове от гръцката античност. Преподава в Софийския университет. Участва в създаването на Нов български университет през 1991 г. като алтернатива на държавните висши училища и дълги години е начело на неговото настоятелство. Това е първото висше училище в България, в което се въвеждат кредитната система, обучението по образователните степени специалист, бакалавър и магистър, дистанционното и продължаващото обучение. Личности със световна известност са почетни доктори и професори на НБУ, сред които Райна Кабаиванска, арх. Даниел Либескинд, маестро Енио Мориконе. Приносът на проф. Богданов за развитието на НБУ е принос за развитие на висшето образование в България. По-късно Комисията  по досиета разкрива принадлежността му към ДС. Позицията му на значим университетски администратор и научен авторитет става причина за продължителни дебати около отношенията на академичната общност и Държавна сигурност.

Навлизането на интернет в България и отличната инфраструктура

В края на 90-те години на XX век става възможен масовият достъп до интернет услуги в България. Навлизането му означава нов източник на информация и знания и коренна промяна в общуването между хората. Още по-впечатляващо е, че инфраструктурата в България е завидно добра – днес страната е сред притежаващите най-бързия интернет в света, при това на достъпна цена. Приятната изненада се свежда не толкова до битовите измерения на съотношението между качество и цена, колкото до факта, че България може да бъде изключително конкурентоспособна в дадена област. 

Влиянието на бързото развитие на информационните технологии

Информационните технологии са феномен на информационно насищане, вкарало в ускорител обществените и личностни отношения. В условията на неолиберализъм, те са инструмент за активиране, за провокиране на субективна реакция по всички посоки на нашите обществени отношения и интереси. В джунглата на обществените, социално-политически и културни напрежения, информационните технологии са инструмент на влияние, манипулация, власт. Феномен, който окончателно изравни терена на нашето хоризонтално ситуативно живеене. Мобилността на комуникацията определя света ни днес и занапред на много нива, променя поведението на повечето от нас, влияе върху ценностните системи.

Компютърните вируси и българската следа

Едни от първите компютърни вируси са създадени от българи в началото на 90-те години на XX век. Тяхната дейност разкрива размаха на българския гений, заедно с моралните му дълбини. Вирусът Dark Avenger например е произведен в България още в края на 80-те години на миналия век. Вирусът е съсипвал MS-DOS и по този начин е правел компютрите неизползваеми. Dark Avenger причинява първия голям международен хаос, породен от компютърен вирус. С универсалната си достъпност интернет става предпочитана среда за разпространение нa зловреден софтуер. Сред разпространените компютърни престъпления са кражбата на самоличност (identity theft), измамата, шпионажът. Уеб-базираните уязвимости днес са многобройни и според Google една от десет уебстраници съдържа зловреден код. 

Дигитализацията със свободен достъп до световното научно и културно наследство

Възможностите за архивиране, изследване, споделяне, опознаване и социализиране на обектите на световното научно и културно наследство, които дигитализацията създава, са безпрецедентни. Те превръщат съкровищниците на световната култура и наука в достъпни ресурси за всеки, независимо от географската локация и часовата разлика. Създава се платформа за глобално образование и културна комуникация без аналог. 

Влиянието на проф. Цветан Тодоров в световната хуманитаристика

Проф. Цветан Тодоров /1939-2017/ е френски учен от български произход – философ, литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог. Светът го приема като един от най-значимите умове. През последните 50 години живее във Франция, където ръководи Центъра за изследвания на изкуствата и езиците, като преподава също в Йеил и Харвард. Цветан Тодоров емигрира от България на 23 години и се установява трайно във Франция. Така за първи път на френски език излизат прочутите му трудове "Завладяването на Америка. Въпросът за другия", "На чужда земя", "Недовършената градина", в които историята на философската мисъл, идеята за диалог между културите и размисъла за бъдещето на демокрацията си дават среща.

Номинациите в тази категория продължават на следващата страница

страница 1 | страница 2 | страница 3

Вижте още