страница 1 | страница 2 | страница 3

Атлантическият Клуб в България

Атлантическият Клуб в България наложи неправителствения сектор като ключов играч във формирането на национален консенсус по стратегически решения. Клубът е първата неправителствена организация извън НАТО, която приоритизира разпускането на Варшавския договор и разширението на НАТО на Изток. Атлантическият Клуб в България е и първият член на Атлантическата Асоциация АТА извън НАТО, а България е първата страна извън НАТО, домакинствала Генерална Асамблея на АТА. Българското ноу-хау е подкрепено в съвместна декларация от 1991 г. на държавния секретар Джеймс Бейкър и външния министър Ханс Дитрих-Геншер и днес Атлантически НПО възникват в десетки страни от Балканите, Кавказ, Централна Азия, Афганистан, а отскоро и в Израел.

 

Банковата криза в България през 1996 г.

През 1996 г. в България фалират 15 банки, с което потъват 1700 милиарда стари лева като необслужвани кредити. Унищожени са спестяванията на много българи, стопени са дълговете на т. нар. кредитни милионери, забогатяват валутни спекуланти. В банковия сектор тогава има два основни източника на лоши кредити: необслужвани кредити, отпуснати на държавните предприятия преди началото на прехода, и кредитната експанзия след 1990 г., включително на фирми на акционери и свързани лица. Към края на 1995 г. 41% от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятията от реалния сектор, на практика са несъбираеми. Това води до трайна декапитализация на банковия сектор. В същото време БНБ рефинансира банките и така увеличава инфлацията. Избухва финансовата криза от 1996 г. Въпреки многобройните водени съдебни дела и до днес няма нито един осъден за банковите фалити.

Управлението на Иван Костов

Иван Костов е български икономист, политик, министър-председател на България /1997-2001/.

След 1989 г. е лидер на СДС и ДСБ, народен представител. През 1997 г., след икономическата криза, довела до хиперинфлация, правителството на БСП пада от власт. ОДС – коалиция, водена от Иван Костов, печели изборите и той става министър-председател. Подновява забавените от кризата социални и икономически реформи, стабилизира финансовата система, провежда мащабна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж, но правителството търпи и многократни упреци в корупция. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, поддръжниците му одобряват категоричните му позиции по спорни въпроси. Продължава линията към членство в Европейския съюз, получава покана за начало на преговори през 2000 г. Същата година правителството подава молба за членство в НАТО.  

Въвеждането на Валутен борд в България

Валутният борд е въведен в България през 1997 г. Това става след тежката икономическа криза и хиперинфлация, предизвикани при управлението на БСП с премиер Жан Виденов. Правителството е изправено пред перспективата да прекрати повторно плащанията по външния дълг, след мораториума на кабинета на Андрей Луканов от 1990 г. Това от своя страна предизвиква политическа криза и масови протести, които докарват на власт ОДС след предсрочни парламентарни избори. Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството, ако се въведе Валутен съвет. Окончателното решение взема служебното правителство на Стефан Софиянски. С въвеждането на Валутния съвет започват да навлизат чуждестранни финансови инвестиции, хиперинфлацията е овладяна, валутният резерв се увеличава в пъти, започва сериозен икономически подем.

Отпадането на визовите ограничения за България

В края на 2000 г. тогавашният външен минстър Надежда Михайлова обявява тържествено в НС падането на визите. През 2001 г. Европарламентът гласува без разискване доклада за визовия режим, отнасящ се до граждани на страни-нечленки на Европейския съюз, с който формално бе потвърдено отпадането на визовите ограничения за България. Европейският парламент ратифицира решението за безусловно изваждане на България от негативния шенгенски списък. Падането на визите е сред постиженията, които пряко влияят за изграждане на чувството за свобода и принадлежност към Европа и света.

Процесът срещу българските медици в Либия

Пет български медицински сестри и палестинско-български лекар са обвинени в редица закононарушения, включително в заразяването на няколкостотин деца в детската болница „Ал-Фатих“ в Бенгази с вируса ХИВ. Медиците са арестувани през 1999 г. и биват осъдени от няколко съдебни инстанции в Либия, но през 2007 г., след присъединяването на България към ЕС, с помощта на българската дипломация и разузнаване, както и с усилията на международни организации, политици от Европейския съюз и САЩ, е постигнато споразумение за екстрадирането на медиците в България. Последните и решаващи преговори за приключване на осемгодишния спор се осъществяват от Сесилия Саркози – тогавашната съпруга на президента на Франция Никола Саркози.

Терористичните атаки в САЩ на 11.09.2001 г.

Този атентат е поредица от 4 съгласувани самоубийствени атаки срещу САЩ, извършени в Ню Йорк и Вашингтон. Загиват близо 3 000 души. Атентатите са едно от най-трагичните събития на XXI век, които повлияват не само САЩ, а целия свят в политически, психологически и икономически аспект. Правят видими напреженията и различията в отношенията Изток – Запад, довели до преразпределение на световните обществено-политически и икономически енергии. Много държави засилват мерките за сигурност и въвеждат антитерористично законодателство.

Войната срещу тероризма

Веднага след атентата от 11.09.2001 г. започва международна военна кампания, ръководена от САЩ и Великобритания с подкрепата на НАТО и държави извън НАТО. Кампанията започва срещу Ал-Кайда и други военни организации с цел да бъдат елиминирани. Непосредствено след атентатите от 2001 г. срещу САЩ, фразата „Война срещу терора“ е използвана от американския президент Джордж Уокър Буш, за да обяви глобална война на тероризма, включително срещу режими, които имат връзка с терористични организации или им осигуряват подкрепа. В участието си в освобождаването на Ирак, както бива наричана намесата там на военни от различни държави, българските частисъщо дават човешки жертви.

Симеон Сакскобургготски в българския политически живот

Симеон Саксккобурготски е цар на българите в периода 1943 – 1946 г., министър-председател на България от 2001 г. до 2005 г. и коалиционен партньор в правителството от 2005 до 2009 г. 

Син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска, Негово Величество Симеон ІІ (каквато е неговата титла тогава) е прокуден от България от комунистите през 1946 г., без да е абдикирал от престола. Живее в изгнание в Мадрид до 1996 г., когато се завръща за първи път в България и влиза в политическия живот като Симеон Сакскобургготски. Сформира партията Национално движение Симеон Втори /НДСВ/ и печели изборите през 2001 г. През 2005 г. икономиката на България е във възход, ръстът на БВП е стабилен. България става член на НАТО (2004) и подписва Европейския Договор (2005), който влиза в сила на 1 януари 2007 г., при правителството на Сергей Станишев, което е и вторият управленски мандат на Симеон Сакскобургготски.

 

Преориентация на България на Запад (1990–2007), Членството в НАТО и ЕС

Преориентацията на България на Запад започва формално през август 1990 г. във Великото Народно Събрание — с избирането на д-р Желев за президент, с речта на Соломон Паси за разпускане на Варшавския Договор и влизане в НАТО, със създаването на първата про-НАТО организация в Нова Европа Атлантическия Клуб в България и с решението за присъединяване към ЕС. Процесът формално приключва през 2004–2007 година: с влизането в НАТО през 2004 г, подписването на Европейския Договор на България през 2005 г.  и окончателното присъединяване към ЕС през 2007 г.

 

Соломон Паси е първият политик в Европа, който през 1990 г. като депутат от Зелената партия в СДС, предлага разширение на НАТО на изток. През 1990–1991 България е съюзник на САЩ в освобождаването на Кувейт, през 1999 г. България е съюзник с НАТО в разрешаването на Косовската криза. През 2001 г., след 11 септември, премиерът Симеон Сакскобургготски в писмо до президента Буш ангажира България като фактически съюзник на Алианса и САЩ в борбата срещу тероризма. През 2002 г. Папа Йоан Павел II посещава България и окончателно прекратява инсинуациите с "българската следа" в атентата срещу него през 1981 г. С благословия от папата през 2002 г. България се освобождава от това нерадостно наследство, получава поканата за членство в НАТО и договаря датата за членство в ЕС. През 2002–2005 българският път на Запад се очертава като необратим. Ключови инструменти за това стават и ротационното членство на България в Съвета за сигурност на ООН (2002–2003) и българското председателство на ОССЕ (2004).

 

Успехът на процеса се дължи на мнозина, но няколко ключови лидери трасираха пътя със свои жалони. Това са д-р Желю Желев – първият демократично избран президент, Филип Димитров — първият премиер от демократичната десница, президентът Петър Стоянов, премиерите Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев – единствените и досега у нас, изкарали пълен управленски мандат. Специална роля в про-западната преориентация на България изигра Великото Народно Събрание (1990–1991), в което най-ключови про-западни политики бяха прокарани от депутата от СДС Любомир Иванов. Атлантическият Клуб в България наложи неправителствения сектор като ключов играч във формирането на национален консенсус по стратегически решения.

Промяна в социалните услуги и децентрализация на държавната социална грижа

Безспорни постижения в процеса на децентралзацията на държавната социална грижа след падането на тоталитарния режим в България. Учредяват се центрове от семеен тип, защитени жилища, приемна грижа и кризисни центрове. Създаването им от различни неправителствени организации осигурява подкрепа и индивидуална грижа за деца и младежи, лишени от родители, за хора, пострадали от насилие, както и за хора с увреждания от всички възрасти.Това е коренно различен подход към запазване на човешкото достойнство и социализация в обществото.

Популярността на мотивационните конференции – TEDx, Форум Ключ и др.

Световната поредица от конференции TED (на английски: Technology Entertainment and Design), е създадена, за да популяризира „идеи, ценни за разпространяване“. Основано през 1984 г. в САЩ, първоначално TED е било предвидено като еднократно събитие. Сега конференциите се провеждат в Лонг Бийч и Палм Спрингс в САЩ, както и в Европа и Азия. Те се отнасят до все по-широк кръг от теми, в рамките на изследвания и практика на науката и културата. През годините лектори са били Бил Клинтън, Ал Гор, Ричард Докинс, Бил Гейтс, основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин, както и много нобелови лауреати. Поради голямата популярност, която ТЕD печели, започват да се провеждат и TEDx конференции – независими TED-подобни събития, които могат да се организират от всеки, получил предварително безплатен лиценз от TED. В България също се провеждат TEDx конференции с голям успех. 

Българската инициатва Форум Ключ е мотивационна конференция по своята същност. Започва дейност през 2011 г. с деята да популяризира мечти и идеи с положително значение за обществото. Дава възможности на млади хора да се срещнат и общуват с избрани от тях представители на различни сфери от обществения живот и да научават от първо лице какво е бизнес с кауза, „зелени” идеи, креативност, как да променяме света и България към по-добро. 

„Арабската пролет”

Серия от демонстрации, протести и граждански войни в някои от арабските държави. Започват на 18.12.2010 г. в Тунис и са последвани от Египет, Алжир,  Йемен, Бахрейн, Либия и Йордания. С по-малка значимост протести и вълнения има и в други арабски държави. Исканията са за социална справедливост и политически реформи. Тези събития са съпроводени с опити на западния свят за налагане на демократични промени по негов образец и военна надпревара в този район на света, най-опасният и труднопредвидим контраудар срещу които в световен мащаб е тероризмът. 

Фалшивите новини и хибридните войни

Високотехнологичните и леснодостъпни глобални информационни и социални мрежи правят възможна киберпрестъпността – от нерегламентирано влизане в личния свят и измами до фалшиви новини и хибридни войни, които не се обявяват официално /инфилтрация в информационната среда на други държави, подклаждане на паника, финансиране на нарочно създадени политически субекти с цел промяна на външнополитическата линия на набелязаните противници и др./. Щетите са огромни. 

Терористичните атаки по света след 2001 г.

Ню Йорк, Лондон, Париж, Ница, Брюксел, Берлин, Манчестър, Стокхолм, Барселона, Санкт Петербург, Истанбул, Александрия, Багдад, Кабул, Гао... От години насам големи градове в целия свят са на прицела на терористите. България също не беше подмината – през 2012 на бургаското летище беше взривен автобус с израелски туристи. Тази хронология на ужаса обхваща десетки кървави нападения, стотици невинни губят живота си. Броят на нцидентите и жертвите се увеличава. Остава остър проблемът за борба с пропагандата на т.нар. Ислямска държава, радикализирането на младежи от големи градски центрове, както и с реинтеграцията и социализацията на мигрантите.

Европейската мигрантска криза от 2015 г.

Европейската мигрантска криза от 2015 г. възниква поради увеличението на потока от бежанци и икономически мигранти в Европа, устремени към богатите страни в ЕС, идващи основно от страните в Близкия изток, Африка и Южна Азия. Европейският съюз не е готов да ги приеме и разпредели. Това преселение предизвиква противоречиви нагласи сред европейските общества, политическите партии в тях и властите. Бежанските потоци са движени от социалните вълнения в арабските страни, но най-вече от гражданската война в Сирия. Глобалният пакт на ООН за миграцията не беше приет еднозначно и някои страни не се присъединиха към него, включително България. 

 

страница 1 | страница 2 | страница 3 

Вижте още