16 септември 2020, сряда

Съобщение до медиите

За играта на гени и как да остаряваме по-бавно. Кои са митовете и кои са истините в храненето? Какви са предизвикателствата пред изкуствения интелект? Какво общо имат физиката и музиката? В десетото юбилейно издание на Софийския фестивал на науката, ще търсим отговори на тези и още много други въпроси.

Под мотото „Отдалечени, но по-близо“ и тази година, въпреки всички премеждия, на 26 и 27 септември Софийският фестивал на науката събира за десети път български и международни учени, при строги антиепидемични мерки, за да представи чудесата на света, в който живеем.

София за поредна година ще бъде столица на науката с близо 80 събития на теми от бъдещето на медицината, генната редакция, стареенето и биологичните рискове, през големите катаклизми в Космоса, замръзналите луни и гигантските скокове, които са необходими, за да се превърнем в бипланетарни същества до природния газ, климатичните промени и връзката между наука и изкуство. Във фестивала участват учени от България, Испания, Ирландия, Италия, Обединеното кралство, Полша, САЩ, Сърбия и Унгария. Сред тях има водещи учени, млади изследователи и финалисти от конкурса FameLab от България и други страни.

И тази година фестивалната програма хвърля светлина върху значими научни годишнини – 100 години от рождението на Розалинд Франклин, Рей Бредбъри и Айзък Азимов, 90 години от откриването на планетата Плутон и 30 години от изстрелването на телескопа Хъбъл. 

Изложби ще разкрият богатството на Вселената – от градивните частици в тяхната свързана форма до изображенията, направени с космическия телескоп Хъбъл. Малки и големи ще могат да се докоснат до микросвета, авиационните технологии, антарктическите открития, програмирането и да наблюдават интерактивни научни занимания и демонстрации на открито.

Благодарение на партньорството между Британски съвет, МОН и Столична община, програмата за училища, която тази година ще се проведе онлайн от 28 септември до 2 октомври, е напълно безплатна и хиляди ученици заедно със своите преподаватели отново ще участват в забавни събития и практически работилници.

Училищна програма

Училищната програма на десетия Софийски фестивал на науката ще се проведе онлайн от 28 септември до 2 октомври и ще бъде достъпна за групи от ученици от 1-12 клас с техните преподаватели. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география.

Министерство на образованието и науката работи съвместно с Microsoft България за внедряването на Microsoft 365 в класната стая и към днешна дата платформата вече е във всички български училища.
За да представи функционалностите на различните инструменти, Microsoft България организира специална програма за учители от 28 септември до 2 октомври 2020 г. и ще включва 12 уебинара, всеки с 60-минутна продължителност.

Акценти от събитията на 26 септември, събота

В първия ден на фестивала д-р Йордан Стефанов ще разкаже за митовете и истините за храненето, за това дали микровълновите печки са опасни, защо зеленчуците на пазара са безвкусни и как да различим опасните и погрешните диети.

Какво се случва и какво предстои в областта на генната терапия ще разберем в онлайн събитието Игра на гени“, което ще се излъчва на живо във Facebook страницата на фестивала. Международно признатите специалисти в областта на генетичните и геномни изследвания – проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория и член на Академичния съвет на МУ – София, и проф. Радка Кънева, изпълнителен мениджър на Центъра по молекулна медицина в МУ – София и ръководител на българския хъб на Европейската научна инфраструктура за биобанкиране (BBMRI-ERIC), ще ни представят едно от най-големите научни постижения на нашето време.

За новите технологии за установяване и проследяване на деменцията, преди тя да започне да нанася разрушителен ефект, ще научим от д-р Иван Койчев, лекар специалист по невропсихиатрия в Университетската болница „Джон Радклиф“ в Оксфорд.

По-късно през деня, инженерът Лила Асталош, победител в конкурса за комуникация на науката FameLab Унгария през 2019 г., която подхожда балансирано към ефекта на Четвъртата индустриална революция в медицината, ни среща с новите медицински джаджи и разглежда дали те са панацея или сензация.

Ще продължим първия ден на фестивала с темата за развиващите се технологии и бъдещето, което те ни вещаят. За възможностите да живеем по-дълго и за молекулярни нюанси на стареенето ще ни разкаже молекулярният биолог доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология – БАН.

Отбелязваме 40 години от раждането на първия български персонален компютър с Антон Оруш и надникваме в най-новите постижения в сферата на изкуствения интелект и роботиката и предизвикателствата, с които дори най-сложните алгоритми и мощни компютри не могат да се справят с д-р инж. Светлин Пенков.

Ще проследим прехода на лазерните нанотехнологи – от научна фантастика към научна действителност – с проф. д-р Венцислав Вълев – преподавател по физика в Университета в Бат, Обединено кралство и изследовател в Британското кралско научно дружество. 

За необичайната връзка между физиката и музиката ще ни убеди музикално-научният експеримент на д-р Стефан Николов от ПУ „Паисий Хилендарски“ и музикантите от „Керана и космонавтите“.

Поглеждайки към нощното небе през първия ден от фестивала, астрономът Никола Каравасилев ни отвежда на вълнуващо пътешествие към големите катаклизми в Космоса и ни разказва за бурните процеси там (от сблъсъци между астероиди до сливания на неутронни звезди) и как те ни влияят.

Ще продължим пътешествието в Космоса – 50 години след като „Аполо 11“ каца на Луната и държави и частни компании все още водят надпревара да повторят направеното – на среща с д-р Кристофър Райли ще научим повече за гигантските скокове, които са необходими, за да се превърнем в бипланетарни същества.

Акценти от събитията на 27 септември, неделя

Неделната програма ни среща с едно от емблематичните лица на Би Би Си – изключителния гастронавт Стефан Гейтс и неговото невероятно детско шоу, което ще отведе младата публика на главозамайващо пътешествие през човешкото тяло и законите на физиката.

Вторият ден от фестивала предлага и други забавни събития за бъдещи учени. В научна работилница на Академия Сметало най-малките посетители ще се върнат назад във времето и ще се запознаят с древногръцките цифри. Научното шоу на образователна инициатива „Университет за деца“ ще им разкрие как в почти всичко има наука (От Големия взрив до кренвирша), а детската работилница на Гьоте-институт София ще ги научи как да превърнат стара памучна фланелка в торба за многократна употреба.

Разкрития за тайните космически лъчи, които подобно на космически дъжд, безспирно се изсипват върху нас ще ни представи д-р Тияна Проданович – преподавател в Природо-математическия факултет на Университета в Нови Сад. Тя е опитен научен комуникатор – победител в сръбския финал на конкурса за комуникация на науката FameLab през 2008 г. и заема призовото второ място на международния финал в Челтнъм, Обединено кралство.

Темата за митовете и заблудите в диетите и храненето ще присъства и през втория ден на фестивала с инж. Ивайла Сопотенска, експерт по храните, докторант в УХТ – Пловдив, научен редактор в НаукаOFFnews и финалист в конкурса за комуникация на науката FameLab, която ще разнищи объркващия свят на диетите.

„Защо да имаме надежда за бъдещето“ ще разберем от българката Жасмина Георговска, която през последните 10 години работи в Института „Джейн Гудол“ в Обединеното кралство. Тя ще разкаже за вдъхновяващата история на д-р Джейн Гудол – от първите ѝ години в Африка до днес, за ролята на жените в науката, за образованието за младите хора и на личния ангажимент на всеки.

Ще надникнем и в Бъдещето на медицината с д-р Ваньо Везиров, където към здравословните проблеми на пациента се подхожда индивидуално чрез 3D принтиране и персонализирани импланти. Ще се срещнем и с д-р Евелина Шелска-Бадурек, която ще ни отведе в звучния свят на пеенето и ще докаже, че всеки го може.

За света какъвто е и какъв би могъл да бъде, за „Редактиране на съдбата“ и шанса да коригираме генетичните промени, които могат да предизвикат заболяване ще научим от майсторския разказвач на истории и победител в конкурса за комуникация на науката FameLab 2016 ‒ д-р  Петър Ефтимов, преподавател по ембриология и биология на развитието в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски “, ветеринарен лекар и молекулярен биолог.

Други трима от най-добрите научни комуникатори у нас, финалисти в конкурса за комуникация на науката FameLab и преподаватели: доц. д-р Аспарух Камбуров (МГУ „Св. Иван Рилски“), гл. ас. д-р Димитър Желев (СУ „Св. Климент Охридски“) и Наско Стаменов (НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“) не само ще разкажат, но и ще покажат всичко, което сте искали да знаете или сте се питали за природния газ – за митовете и фактите, за дългосрочния поглед и разнищването на комплексни теми – по достъпен, разбираем начин. 

С взривяващи експерименти (буквално!) и демонстрации на живо, химикът Златина Димитрова и ветеринарят д-р Тома Щилиянов (и двамата огромни фенове на разбиването на митове в науката) ще направят разкрития за киното – от начините за създаване на специални ефекти през грима и изкуствената кръв до мега експлозиите.

А за тези, които искат да тестват знанията си по генетика сме подготвили „Научен куиз: Генетика и още нещо“. Ще очакваме отборите да се включат онлайн и да докажат знанията си от училище, часовете, прекарани в гледане на научна фантастика.

Подгответе се и за научен експеримент с дълготраен страничен ефект – повишено ниво на любопитство и смях! В “Научна стендъп комедия:(Злобо)дневието на един обременен с наука ум“ Невена Христозова и Яна Ненчева разкриват това, което интригува учения и доказват, че ежедневието му (във и извън лабораторията) е всичко друго, но не и скучно. 

Това са само част от темите на Софийския фестивал на науката през 2020 година. Пълната програма можете да намерите онлайн на www.sofiasciencefestival.bg.

Изложби, експерименти и демонстрации

Освен събития, фестивалът и тази година предлага изложби, научна книжарница и много щандове с експерименти и демонстрации, където можете да видите и изпробвате науката в действие. Към зоните „Откривател“, „Наука“, „Големият взрив“ и „Изложби“, тази година се присъединява и зона „Радиосигнали“, където клубът на радиолюбителите от Neterra LZ1KRN ви кани на интерактивни радио работилници. Всички изложбени зони на фестивала са със свободен достъп. 
Разгледайте ги онлайн.

Билети и пропуски

Достъпът до изложбите, шатрите с експерименти е свободен. Повечето от събитията са безплатни и входът за останалите събития продължава да е на символичната цена от 5 лева. При закупуване на пакетния билет за 10 събития през онлайн системата ще получите отстъпка от 20% от стандартната цена, като отстъпката не важи за продажба на билети на каса.
Резервирането на места за безплатните събития, както и закупуването на билети, вече става през онлайн системата на URBO, достъпна от сайта на фестивала.

Доброволците са неизменна и незаменима част от екипа на Софийският фестивал на науката. Те са ученици в гимназиалните класове на природоматематически и езикови гимназии, много от тях участници в олимпийските отбори по природни науки и математика на България и със закупуването на дарителски билет посетителите ще имат възможността да ни помогнат да държим в „олимпийска форма“ усмихнатите млади лица на фестивала. Дарителският билет е на стойност 5 лв. и няма ограничение за броя билети, които могат да бъдат закупени.

Допълнителни мерки за безопасност

Предприемаме допълнителни мерките за безопасност по време на Софийския фестивал на науката 2020 с цел предотвратяване на разпространението на Covid-19, съобразявайки се с всички разпоредби и препоръки на Министерство на здравеопазването, както и от Столична община и София Тех Парк.

Партньори

Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство със Столична община и е част от Календара на културните събития на София за 2020 година.
 

Основни партньори са Microsoft, Aurubis, A1, Neterra, Овергаз и ARPharM.

Институционални партньори са Форум Демокрит, Българска академия на науките, Столична община, Фонд “Научни изследвания“, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Технически университет – София,  Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски“, Clean&Circle, Съюз на учените в България, Посолство на САЩ, Посолство на Ирландия, Гьоте-институт София, Институт Сервантес, Френски институт, Унгарски културен институт, Италиански културен център, Полски културен институт. 

Комуникационен партньор е United Partners.

Медийни партньори са Българска национална телевизия, InGlobo, сп. БГ Наука, National Geographic Channel, безплатен културен гайд Програмата, Наука OFFNews, geograf.bg, Sofia Globe, Площад Славейков, MediaBricks, Trio.bg, обекти и сп. Образование и специализация в чужбина.

Фестивални партньори са Национален природонаучен музей, Университетски ботанически градини, Музейко, TechnoMagicLand, ДНК, Университет за деца, Географ БГ, Българско географско дружество, MindHub, АПЕКС,  Български антарктически институт, Space Challenges,Технократи, ПИЦА, Център по забавна математика, Space Academy, Академия РОБОТИКА, Академия Сметало, Пукльовците, Izzi Science for Kids, SoftUniKids, Sandacite.BG, Детска архитектурна работилница, Мулти Култи, Изток – Запад, Център по изследвания и анализи, Книговище, 36 маймуни, Абордаж, Керана и космонавтите, ShadowDance, Другия замък, Screening Emotions, Ecosystem Europe.

Notes to Editor

Акредитираните журналисти ще получат специален бадж, който дава достъп до всички събития в зали A1 Космос, Аурубис Лаборатория и ДНК. Журналистическият бадж не гарантира запазено място ако местата вече са изчерпани

Вижте още

Споделете това